Рядко в днешно време хората четат книги и всеки се впечатлява, когато кажа: "днес завърших/прочетох една книга". Ето за какво се разправяше в последната книга, която прочетох:
Представете си съвремие. Същите забързани и самотни години, в които живеем ние. С градския транспорт, момчето с тапи в ушите и момичето с бухнала коса и неизгладена блузка. Или детенцето с квадратна близалка. Представихте си? Добре.
Сега започнете да изграждате представата във въображението си очертанията на една държава като нашата. Е, не е прекрасна, ама пък си е наша. И си изберете два сравнително малки града близо един от друг и интернет. Недейте да роптаете, че много песимистично започва, краят тепърва предстои.
Историята на главните герои много прилича на тази от ‘Гордост и предразсъдъци’. Срещнати от общата си безпътност се оказват обречени на вътрешни терзания, без кураж да изкажат това което мислят или чувстват един към друг. Няма особено много остроумни реплики, и въпреки това четейки не забелязваш как книгата ти е откраднала дъха и вниманието. Кратките изречения неусетно се пропиват в теб като крем за ръце.
Тя усеща с интуицията си неговото внимание, че е нещо повече от преди. Той отказва да проумее, че на Нея гледа не просто като на нещо, което го избавя временно от самотата. Търсят се един друг неосъзнато през малки грешки на екрана до поредното ‘Здравей! Как си?’.
Тя харесва гласа му, Той усмивката й. Но никой не посмява да изрече тези няколко думи. Винаги се връщат на глобалните теми или потъват в мълчание, всеки в своите си непослушни мисли.
Един ден Тя не издържа и насочва разговора към ръба на бръснача. ‘Какво съм за теб?’. Кратка пауза. Отговор. Не е нищо от това, което се е надявала. Чувства се обидена и употребена. Външно запазва желязно спокойствие. За миг пред очите и се превърта лентата на техните взаимотношения. ‘Дребните и мили жестове, внимателните думи, Звездите, усмивките – нима това беше измама?“ пита се Тя, докато бавно потъва в една вътрешна бездна. ‘Каква глупачка бях!’. И точно тук, приятели, в тези си разсъждения допуска огромна грешка.
Той беше също толкова уплашен колкото Нея. Ако не и повече. Препятствията пред него бяха огромни, чуждото мнение за нея, възрастта й, интересите й, семейството й му влияеше. Бе объркан. Толкова неусетно се привърза към нея, че тръпки го побиват. ‘Чакай малко! Какво правиш? Тя ще си провали живота заради теб, спри я! Ти си по-големия, ти си по-отговорния. Пък и как може така мъж с положение да хлътне по Нея? Не ставай смешен! Къде ти е достойството?’.
Имаше един много хубав пасаж описващ почти безумното им взаимно желание да докосват устните си, да вплетат ръце и просто да слушат сърцетупа на другия. Разбира се, това не се осъществи.
И сега разбрахте ли какво стана? И дватата бяха в плен на страха да бъдат себе си и освен да обичат да позволят да бъдат обичани.
Малко горчи, а? Съжалявам. Вие какво ново прочетохте?