Да се завърнеш в бащината къща

В събота цялото семейство се прибрахме в Ямбол, за да извършим почистване старата къща, та да може баба ми да си отиде там за няколко месеца през лятото. Няма да казвам колко беше изморително и отегчително тупането, бърсането, търкането и другите подобни. Смятам да споделя само нещата, които поне на мен ми бяха интересни и приятни.

Като чистих кухнята, например, намерих една кутия с 12 пакетчета социалистически бакпулвер. Годината беше 88-ма. В друга кутия имаше демократически бакпулвер от 96-та. Много се зарадвах на един буркан мляко с какао. За жалост обаче, оказа се, че срокът му е изтекъл преди 7 години. Имаше още един буркан с играчка на капачката.

Много неща изскочиха от чистенето горе, включително и много бяха изхвърлени. Баба ми едвам прежали няколко лампи, които никога нямаше да бъдат използвани, няколко (няколко, няколко - над 10 бяха) чифта обувки отпреди 20 години и много саксии. В крайна сметка всичко миришеше на чипано след като бригадата цял ден си даде здравето за благото на старата къща.

На мен най ми хареса дворът. Сливата беше цъфнала, здравецът беше тръгнал да лази по целия двор, стълбите бяха покрити в мъх и се стъпваше меко-меко по тях. Язък за хубави мъх, някой го изстърга с лопатата.

Освен хубавите спомени имаше и малко разочарования. Не е приятно да гледаш как едно градче умира. Още по-неприятно е да гледаш, че младите хора се интересуват много повече от това как да се махнат от там, отколкото да продължат образованието си или да направят нещо градивно. Имаше го и моментът “не съм мръднал интелектуално от четвърти клас”, но всяко стадо си има и своята черна овца, не може всички да сме умни и красиви. Да гледаш пропиляни таланти най-много боли.

Като приключи чистенето си запълвах времето със стари приятели из града. По-скоро си го запълвах само със стари приятели, защото на града няма какво толкова да му се гледа - има две главни улици с магазини, няколко по-големи кафета, един парк и от няколко години насам хубави градинки на две-три места из центъра, които достатъчно съм ги гледала. Много се зарадвах, че виждам лица, които не бях виждала повече от 3 години, и те ми се зарадваха. Едните повече, другите по-малко, на някои сякаш въобще не им пукаше, не ги виня за това.

Училището, където посещавах предучилищна група, вече не работи. Всичко е буренясало и запустяло. По-малко хора има по улиците следобед. Когато бях малка имаше много баби насядали пред къщите. Половината са измрели, на другата половина явно не им е до приказки. Личи си, че има живот, защото тук-таме се среща по някое къща, дето наскоро са й турили алуминиева дограма, и в Ямбол са започнали да се изолират мощно мощно. Не виждам защо, при положение, че къщите са от тухли, ‘ма на… Имаше и няколко нови сглобяеми къщи.

Много се изненадах като видях едно момче да гребе по реката и да си пее. Действително си тананикаше някаква песен.

Като цяло останах с хубави чувства - разходих се по улиците, по които съм се разхождала 12 години. За едни кратък живот това е много. Порадвах се на малките разстояние от единия край на града до другия, които безпроблемно се минават за 30-40 минути при спокойна крачка. Минах няколко пъти по различни мостове над Тунджа. Все същата тинява гнус си е, но на мен ми харесва. Въпреки това не бих се върнала там да живея. Хубавите носталгични спомени ми стигат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.