Филмът "Джуно" (Juno) започва странно и първите 15-20 минути изглежда като поредната тийн боза, но няма нищо общо уверявам ви. С навлизането в сценария, все повече осъзнавах, че освен че участват тинейджъри, филма далеч не е смешно разтоварващ като останалите "American Pie look like" филми, а си е съвсем сериозно размишление върху един от сериозните проблеми на днешното общество - това че децата си мислят че са достатъчно големи да правят всичко което правят възрастните, докато живота не ги блъсне със страшна сила.

Персонажите са много добре изпипани - учудващо нормални и земни хора. Мисля че това е основната причина, аз лично да не възприех Juno, като филм, а по скоро като разказ по преживяно. Най-важното за да може един такъв филм, наистина да те докосне и да те накара да се замислиш е да те накара да повярваш, че не е задължително да си американец и да си нямаш никакви други проблеми, за да ти се случи подобна случка и на теб и на твоето дете.

Освен чудесният и лично за мен доста оригинален и не клиширан сюжет, смятам че саундтрака на филма е доста добре изпипан. И не че беше нещо невероятно - някои от песните не ми харесаха особено много, но пък за сметка на това парчетата бяха адски непретенциозни и изключително добре пасваха на цялата атмосфера.

Финала на филма, пък оставя смесени чувства - както целият филм и финала е адски непретенциозен и съвсем реален, очаквах малко повече накрая, но в крайна сметка мисля че като чели цялостния замисъл е по-важен от фишеци в последните няколко минути.

И така гледайте Джуно - ако не другото, то поне не сте го "гледали преди".