Преди години бях запленена по астрономията и върховното ми постижение беше да обясня на някого къде се намира в нощното небе Андромеда, най-близката галактика до Млечния път. Тази точица в черния небосклон се приближава към Земята и някой дале-е-ечен ден, ако понятието ден е подходящо тогава, защото кой знае дали Земята ще съществува, двете галактики ще се сблъскат...

Тази астрономия. Тъмния нощен небосклон с безброй, безброй, беееезброоой звезди и няколко видими планети. Няма нищо друго, което може да те накара бързо да усетиш колко си дребен и незначителен.

Сеща ли се някой, че Зорница и Вечерница са... едно и също лице? Дали някой се е сетил да кръсти така дъщерите си близначки? Това е идея. Млечният път никога не се вижда от балкона ми в София. Друго си е на поляната пред къщата, където дори можеш да проследиш очертанията му, стига Луната да се е покрила нейде.

Уран например се върти странно, сякаш се търкаля легнал по траекторията си, за разлика от останалите нормални планети, чиято ос е що-годе перпендикулярна на равнината на Слънчевата система. Те са като пумпали, а Уран е като футболна топка. Хихи как го измислих.

А... И (буквално) неземната красота на мъглявините...

Имам подозрението, че всяка наука, свързана с астрономията (астрофизика, космология, астробиология и др.), е по-загадъчна и трудноразбираема от останалите. Защото на първо място трябва да се примириш, че колкото и да знаеш, пак нищо не знаеш. И едно намигване - за близки до космологията се считат философията и теологията.

Та... Каквото и да се случва в дребния животец на нещастните човешки създания... Звездите си греят и нищо не ги смущава.