Интериорът през класицизма

Защо е неизбежно преоткриването на Класиката?

В средата на ХVIII век стремежът към лукс изцяло е завладял заможните слоеве на обществото. Убеждението, че удоволствието е единствената цел на живота, е увлякло висшата аристокрация и утвърждаващата се едра буржоазия.

Преситени от облагите на властта и богатството те създават условия за развитието на едно крайно разточително човешко обкръжение. Издига се в култ префиненото изящество на формата – стила рококо – най-кралският от всички кралски стилове.

Интериор - класицизъм

Той никога не навлиза в масовите жилища, но усетени с тънка творческа интуиция, грациозните мотиви на стила имат място и в съвременния интериорен дизайн . За аристократичния елит в двора на Луи ХV животът е низ от малки приключения, капризи, претенциозна изисканост и опиянение от изтънченост и безгрижие.

Дори цветовете са заменили названията си с изрази като „цвят на изгубеното време“ или „цвят на бедрото на изплашена нимфа“. Цялото това галантно обкръжение периодично напуска дворците и отива да живее в красиви селски къщички.

Там, преоблечени като млекарки и ратаи, дамите и кавалерите хранят кокошки, разхождат крави или ходят заедно до извора за вода и „усвояват“ идеите на най-големите умове на века за природосъобразен живот. Но в тези къщички, както и в двореца на краля няма нито една баня.

Това е светът и обществото на интериора в стил рококо. През втората половина на галантния ХVIII век хората започват търсят начини за ограничаване властта на ленивия си крал и за въвеждане на по-здрав разум в човешките отношения.

Настъпва времето на възкресената любов към природата. За прекрасно започва да се приема само онова, което е ясно, разумно и лишено от прекалена сложност. В допълнение към това настроение се разкриват и затрупаните римски градове Помпей и Херкулан. Сега вече настъпва въодушевлението.

Огласено от Марсилезата, уважението към благородната простота и спокойното величие на античните форми тласка интериора към безмилостна разправа с творенията на стила рококо. Огънатите линии се изправят.

Естетическите норми на древния свят се приемат като идеал за класическа красота. От тях получава и названието си новият стил. Той е безупречно съчетание на спокойната уравновесеност на античните форми с декоративното изящество на съвремието.

В интериорния дизайн най-сполучливите решения са дело на жените. Понятието простота винаги е било относително. Сега то съвпада с нашите представи само по отношение на обикновените жилищни помещения. Те са високи, с праволинейни очертания, гладки едноцветни тавани и облепени с тапети стени - все още копринени, както по времето на стила рококо.

Подовете са покрити с паркет в спокойни фигури. При мебелите напрежението на асиметрията от рококо си е отишла. Канапетата, креслата и столовете са леки, с удобно огънати гърбове, а подръчниците често наподобяват лебедови шии. Тапицирани са с раирано кадифе или специални платове с растителни мотиви.

Краката им са прави с елегантно изтънен долен край. Колоните на балдахините също са по-стройни, но като че ли свалени от римска сграда колони. Същите пиластри като от сгради вече стоят и по ъглите на шкафовете.

Масивен червен махагон и орнаменти от лят бронз са най-честите материали за мебели във всяка стая на интериора. Но това вече не е излъсканият, позлатен и дори лакиран бронз на барока, а матово патинираният метал, който отново напомня за античността.

В наподобяването на класиката от античността е и силата, и недостатъка на лъжекласическия интериор. Внасят се копия на най-красивите неща от древния свят, но когато вазите не могат да се напълнят с вода, а лампите не се палят, за да не опушват тапетите, те загубват своята органичност и се превръщат в преднамерени и дори неуместни украшения.

Стремежът към античността е повсеместен и съчетанието му с делничните нужди често е почти комично. Класицизмът, който се стреми към „ново възраждане“ на античността, е всъщност здраво вкоренен в своето време. Античните мотиви, откъснати от своя свят губят сила.

Силата на класицизма е в неговата близост до нуждите на епохата, в необходимостта от отрезвяване от фалшивата показност на стила рококо. Той довежда до масово използване на по-прости и леки форми, които се използват и до днес в съвременния интериорен дизайн.

Във Франция той се нарича Луи ХV, в Англия е известен с имената „Adam“, „Нepplewhite“ и „Sheraton“, в Германия - „Zopff“, а в Австро-Унгария – „Joseff II“.

Използвана литература: Всеобща история на архитектурата, изд. 1963 г.; Интериорът през вековете, изд. 1984 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *