Моята котка

Мисля си, че да имаш котка е едно от най-хубавите неща. Поне за мен.

В началото си мислех, че ще е трудно, депресиращо, че ще има милион неприятни грижи, но всъщност не е така. Обичам да се грижа за котката си. Обичам си котката.

Сутрин някъде към 6:30-7:30 Гошко пристига в спалнята гладен. Обикновено притварям вратата и той не влиза, само започва да мяука отпред, за да му сипя храна. В просъница ставам и му сипвам каквото там съм предвидила. Вчера, например, се учихме да ядем риба. Отворих консерва риба тон сложих малко гранули вътре и Гошко, след кратко ослушване опита и му хареса. После аз се връщам в леглото, а той започва да играе. Домашната стълба се е превърнала в котешки тренажор - с точилка за нокти, с две бебешки гризалки на чико за чесане на венци, с няколко топки панделки и всякакви други шумящи и блестящи неща...

След сутрешната физзарядка, на Гошко му писва да е сам и пристига да ме вдигне от леглото. Всичко започва с няколко подскока по дюните на юргана. След това намира пролука, мушва се отдолу и започва да ме гризе по петите. А аз съм прочута с гъдела си навсякъде. Измъквам го ядосана. На втория път вече съм будна и леко развеселена, а на третия го хващам и започвам сутрешната радост - гушкане, стискане, мачкане, говорене, галене, а Гошко започва сутрешния си тоалет - най-щателно се измива навсякъде. Някъде по това време забелязва, че очите ми мигат и това може да се окаже добра играчка. Някъде тогава решавам, че е време да ставам. Понадигам се и Гошко започва да минава по няколко пъти през лицето ми. Показва надмощие сигурно...

Ставам и се вмъквам в банята, а Гошко идва с мен, защото няма по-интересно от това да се пускат крановете, да си мия зъбите и разните там други неща. После го оставям в тоалетната, а аз отивам да му приготвя втората закуска... или ранен обед. Обикновено гледам да е нещо различно от закуската. Слагам му парченце сирене или нещо друго, задължително от моето меню, за да съм сигурна, че получава достатъчно разнообразна храна.

След това започваме да си играем. Ако имам да излизам някъде - излизам, като му оставям всичките играчки подръка. Ако не - аз си върша моето, като гледам и да го занимавам, за да гори калории, да се движи, да се забавлява, за да е щастлив. Докато свършим с този етап, вече е станало около 13:30-14 ч и Гошко е уморен.

Оставям го да спи до 18 часа, като той се буди от време на време, закача се малко, а след това заспива отново. Обикновено заспива някъде около мен. Ако съм в кабинета на компютъра, той спи до мен. Ако се събуди и види, че ме няма, идва при мен в хола или спалнята или там където, ляга и спи до мен. Когато се събуди ме поглежда в очите, измяуква и заспива обратно.

Най-щастливият момент е, когато си дойде Мартин. Започват игри, закачки, лиготии, отново игри докато накрая и двамата не заспят на дивана и се наложи да пренеса единия в неговото си легло, а другия бива събуден, подтикнат към банята и също сложен в леглото.

Тогава, внезапно идва енергията на Гошко и започват луди игри поне до 2 през нощта. Като колкото пъти не му обърна внимание започва да мяука. Малко е кофти, защото не ми остава особено много време за чертане... но котките изискват жертви.

2 мнения по „Моята котка

  1. С удоволствие прочетох всичко.Много интересно ,и почти не се различава от моята котана.Сега тя спинка,подготвя се за вечерно беснеене,и куршумски прибежки от стая в стая,от ъгъл в ъгъл,или както и където може скача ,катери,лудее….и аз покрай нея.Много забавно да си има човек котанче.

  2. Здравейте мили приятели! Потърсих вашата страничка, обезпокоена от факта, че вчера сутринта извежолу с асансьорадайки моята котка на „разходка“ до задната тераса /живея на седмия етаж/, дочух мяукане на малко коте! В първият момент помислих, че ми се сторило, защото моята надничаше през терасата и тъй че се успокоих. Но в следващият момент дочух същото мяукане, което идваше от горния етаж! В този момент вратата на асансьора се затвори с трясък. Беше съседа от горния етаж. Качвайки се по стълбите, насреща му се показа едно оомалко коте, на около половин годинка.Той тъкмо се канеше да го изрита,но аз му извиках, да се прибере,а аз ще се погрижа да го сваля долу с асансьора. Котенцето веднага дойде към мен и аз го взех . Беше женско като моето, което вече е на три години! И за секунда не ми е минали през ума да го пусна навън в този студен дъждовен ден! Прибрах се в гарсониерата и с двете животинки! Няма да ви разказвам през какво преминах в следващите 15 мин. Моят приятел и дума не даваше да се изговори за оставане котето у дома! Но в крайна сметка той тръгна на работа и аз останах с двете писанки!Но ето,че и котката ми не прие малкото започна да го пъска, да ръмжи срещу него, а аз нямах време да се погрижа за тях защото пък бях поръчала такси за 9 ч. /преди 42 дни си правих операция на тазобедрената става и се движех с патерици/! Приготвих набързо малко храна и гранули за мъничкото, сипах му водичка в една купичка и го изведох на терасата!Сложих му в едно плитко кашонче от специалните гранули за изхождане импровизирах му легълце в друг кашон и тръгнах, защото вече минаваше 9ч. Когато се прибрах, след няма час време, малкото беше легнало върху стола на който умаше едни стари черги! Беше изяло всичката храна и най важното беше пишкало в „тоалетната“! Оставих го навън до към 16 ч., като му оставих още храна, =бях много уморена и нямах сили да се занимая с тях! Като станах следобяд първата ми работа беше да вкарам малкото вътре, и както си и очаквах голямата започна да ръмжи и да съска срешу малкото,но тъй като то не бягаше от нея,ин дори й испъска един път нашата, като че ли се поукроти, но д о този момент не е сожила и трохичка в устата си което означава от 20ч, близо денонощие
    Т! Много се притеснявам за нея, забравих да спомена , че тази пролет я кастрирахме, а знаете че кастрираните са по тихиповечето време лежат и дремят, само по някой път показва нокти и е недоволна когато я докоснбем по коремчето
    Та мисълта ми беше за това, че ме безпокой факта, че не желае да се храни, и ако малкото не е наблизо само лежи или безмълвно я наблюдава какво прави! Страхувам се да не се поболее и затова ви моля за съвет, как да постъпя, защото малкото вече зае своето място у дома, но голямата мисля, че въпреки вниманието което и отделяме е унила, и както вече ви казах, нито яде , нито пие! Благодаря предварително за съветите които бихте ми дали!
    К

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.