Да живеят лаптопите

Да живеят лаптопите. Нямам идея на кого му е хрумнало да направи толкова малък компютър, че да мога да си го взимам в леглото, но идеята е повече от гениална. Страхотно е. Въобще няма да споменавам супер екстрите като готина удобна клавиатура, вентилатор, духащ топло на корема ми и възможността да чертая в легнало положение.

Единственият недостатък на моя лаптоп е, че няма хубава чанта. Единствената, която ми хареса беше в Еко и струваше или 130 или 230 лв и аз толкова пари за чанта... ами просто няма да дам. За съжаление, обаче, тази моя разумна пресметливост, плюс абсолютния инат да си купя каква да е чанта (да не говорим за супер грозните лаптопски раници), ме карат да нося лаптопа си в супер готина чанта... за ръчен багаж, в която спокойно мога да събера настолния си компютър.

Даже част от колегите ми се смеят много сериозно по въпроса, но точно днес ги пускам по допирателната. Нямам сили и желание да се занимавам, Всичко, което искам е да си начертая нещата и да спя. Обаче за целта трябва да стане поне 22 ч, за да мога да си оправя режима, защото ако заспя сега, пак ще трябва да стана в 5 часа, което никак не ми се иска.

Чувствам се като препикано мушкато. Уморена, скапана, апатична, повръща ми се при мисълта за всичко, освен чаша ментов чай, който в УАСГ е отвратителен и затова карам цял ден на зелен. Освен това ми е страшно студено и в един определен момент започвам да си мечтая за коняк или ром или червено вино. Предвид, че утрешната прогноза не е драстично по-различна, като нищо може да си взема някоя благинка за сгряване. В краен случай може и да се облека по-дебело.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.