Напоследък ме навестява един спомен. Беше зима. Може би Януари. Пътувах от Пловдив към София с влак. Бях на 16. Във влака беше топло и уютно. Бях сама в купето. Първа класа. По някое време влакът мина покрай заводите на "Белана" и видях огромните снежно бели кълба дим, които се врязваха в плътта на наситеносиньото зимно небе. Тогава си помислих- "Машина за облаци!". Записах си го. Това ми напомня за мен самата.
Вчера нарекох себе си машина и се почувствах добре от това. Аз съм истинска машина. Не знам какво произвеждам, но със сигурност съм мултуфункционална. Понякога работя дълго без да прегрея. Друг път прегрявам от 5-6 часа труд. Смазвам се с калорична храна, алкохол, сън, социални контакти и секс. За да съм добре смазана не ми трябват всичките 5 неща. Две-три в подходящата комбинация и последователност са ми напълно достатъчни.
Въпреки че съм яка машина, нямам воля. Правя това, което ми се прави независимо, че понякога не трябва да го правя. Единствената воля, която проявявам е спрямо съня. Мисля, че бих могла да го отлагам много дълго. Честно казано, тази сутрин в 6 си легнах не толкова защото ми се спеше, а по-скоро защото ме болеше глава и не ми се чертаеше, а изгледах целия сезон на "Декстър". Може би бих участвала в медицински експеримент. Някакъв вид наблюдение на човешкия вид, под въздействие на леки стимуланти и липса на сън. Би било интересно. Да пусна медицината в мозъка и тялото си.
Съня... Бих искала по-дълги денонощия. Мисля, че ако човек имаше възможност да спи безпроблемно по 10-12 часа, то никога не би закъснявал за работа, а след ставането би могъл да се сцепи от производителност и да има време и за работа и за хоби и за удоволствия и за семейство. Най-малкото ще започне да използва по-голям процент от капацитета на мозъка си. Мога да се хвана на бас, че именно нещо такова ще дръпне хората еволюционно напред. Кой знае. Току виж след няколко века, когато хора живеят и по други планети, може би това ще се окаже новия начин за оцеляване. Иначе би било ужасно неудобно да се работи по системата 24/7. Смятате, че съм пълно куку, нали?
Възможно е и да е така, обаче кажете ми, има ли човек, на когото му стигат 24-те часа, за всичко? Не, нали? Всички чакаме уикендите, за да може да наваксаме тогава. Едни с работата, други с удоволствията, трети със семейството... Логично е денонощието да стане около 48 часа. Поне аз бих се чувствала много добре. Може би би било готино след работния ден от 8-12 часа да има задължителна дрямка от 2 часа за рекреация на очите... Знам ли.
Но да се върна към себе си. Нищо не ме кара да се чувствам толкова добре както достатъчно количество сън, чаша кафе, тонизиращ секс и вкусна храна. А ако всичко това се случи в рамките на 4-5 часа ставам непобедима. Силна. Когато наградя тялото си с всичко необходимо, то ми се отблагодарява. Химическа реакция в главата ми, която ми носи идеи, удовлетворение, усещания, удоволствие...
Машина. Много добре смазана машина.