Моите недостатъци

И така стигнах до темата за недостатъците ми - реших да седна да ги напиша, ядейки кисело мляко, в случай че така успея да се приспя. Държа да отбележа, че това е констатиране на недостатъци и не търся помощ или съвети. Самосиндикално си се боря с тях, благодаря.

1. Адски съм нетърпелива - искам нещата да стават веднага; мразя да чакам и поради това често прибързвам с решения или постъпки или най-често просто се изнервям, докато чакам нещо да се случи.

2. Взискателна съм - смятам, че щом аз мога, значи и другите могат. Конкретни примери са ставането рано, идването на време, спирането на цигарите, алкохола, усвояването на някакво знание или умение и т.н. Правя компромиси, разбира се, просто смятам, че горепосочените са въпрос на воля и самодисциплина и при желание могат да бъдат постигнати.

3. Опитвам се да угодя на всички - липсва ми егоизъм, опитвам се да направя така че всички да са доволни, но такъв вариант рядко има и затова в крайна сметка се ядосвам на себе си за глупостта, а на другите за егоцентризма.

4. Държа на някакъв собствен ред (примерно мразя някой да отваря нов браузър на компа ми, предпочитам да отвори нов таб и да, знам че е тъпо), също откачам като гледам как се изливат количества вода, за да се изстудява диня или бира, просто ми се струва разточително; това ме прави организирана, но и леко невротична.

5. В същия ред на мисли съм вманиачена в идеята да контролирам обстоятелствата - освен когато почивам след дълга поредица смени, искам денят ми да е планиран и разграфен и по възможност да съм свършила поне 2 полезни неща; с течение на времето посвикнах по-спокойно да приемам непредвидените промени в плана, но може още.

6. "Асоциална" - слагам го в кавички, защото аз гледам на това като на качествен подбор. Ценя времето си и се старая да отделям от него само на хора, с които мога да проведа пълноценен разговор. Слагам го като недостатък, защото другите така го възприемат и подозирам, че може да съм си рационализирала причините за асоциалността вместо да си призная, че хората ме дразнят.

7. Реагирам остро на опити да ми се налива акъл - това е като ефектът на въпроса "Ти алкохолик ли си?" Също толкова безсмислен е, колкото съветът "Ти трябва да спреш да пиеш." Нито някой ще си признае от раз, че е алкохолик, нито ще спре алкохола, защото вие така сте го посъветвали. Изключение правят хората с дифузна идентичност, които избягват поемането на лична отговорност и поради тази причина си умират да правят това, което им кажете, но както и да е - наличието на изключения не прави правилото по-малко вярно. Някои хора просто се усмихват на подобни опити за вмешателство и ги забравят на момента, а аз много се дразня.

Ако някой се сеща за нещо друго, би могъл да се включи, защото аз май забравих какво още бях измислила. А да, псуването или вулгарността не ги смятам за проблем просто защото биват избълвани предимно тук. Не изпитвам никакви затруднения с това да не бъда вулгарна, когато ситуацията го изисква.

Лека нощ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *