Нищо особено

Днес беше обикновен ден. Станах рано, пуснах си Нина Симон...

Направих нещо като сутрешна гимнастика, изпратих баща ми, напазарувах, преснимах малко документи и реших, че е крайно време да ида на новата къща да поизчистя малко. Грабнах прахосмукачката, препаратите, айпода, парцали, домашни дрехи и се замъкнах благополучно. За съжаление, обаче, успях да изчистя точно една стая, след което липсата на читава закуска, кафе и всичко останало си казаха думата, кръвното ми падна, зави ми се свят и реших да изляза на терасата.

Хубаво де, ама беше такъв студ, а аз бях забравила да си взема нещо по-дебело и стоях по памучна фланелка с 3/4 ръкав, докато се събера. По-точно седях върху обърната кофа от лепило за паркет. След това се преместих в спалнята (единствената стая, която изчистих), легнах на новичкото легло, отворих прозореца и си пуснах прекрасно парче, което за пореден път възкреси в мен отминали спомени и емоции.

Теглих майна на телефонната сметка и започнах да звъня наред. М. беше на работа и след няколко минути ме отряза. Звъннах на Д., но тя не вдигна. Звъннах на А.. Замислих се кой ли не е на работа в момента и се сетих за още 2-3 имена, на които звъннах. Приятно беше. Накрая ми стана студено и станах да се преоблека. Реших че трудовия полуден е свършил. Получи се нещо като трудови 3 часа.

Някак си спирам такси. Навън хората са по палта, манта и дебело облечени. в сравнение с тях аз съм полугола. Пази ме само един тънък памучен суитчър на китки. Розов и слънчев като контра на студеното време. Качвам се при някакъв бакшиш.

Като никога сядам на предната седалка и този започва да ми говори за либидото, за секса, забременяването, за това какви цици харесва и всякакви други неща. Започвам да нервнича. Не ми е приятно. Чичката е опблечен с костюм и роза. Костюма е тъмнокафяв на по-светлокафяви райета. Закарва ме до нас. Оставям му малък бакшиш.

Вмъквам се в супермаркета за прясно мляко и нещо за гризкане. Излизам с млякото и 1 кашкавал и на касата се скарвам с някаква бабка, която се заяжда с любимата ми касиерка. С касиерката се смеем, докато бабката полудява и и избива пяна.

После... ами после започва бавно да ме втриса. Отпада уговорката ми за за вечерта. Компромисно с А. решихме да се видим между нейния испански и вкъщи. Чуваме се. Тя се притеснява. Аз днес не се чувствам умираща и я успокоявам. Остатъка от вечерта минава в поръчване на храна, ядене, гледане на Х фактор, глупости с тоя и ония...

Накрая ненужно тъпото отношение ми скапва вечерта за кратко, но после всичко е ок. Обичам да ми е хубаво. Леко. Силно. Музикално

Едно мнение по „Нищо особено

  1. Благодаря ви за тази статия и за една от любимите ми песни.Мога да я слушам без да спирам, удивителна е и как след толкова много дини си остава класика в жанра както се казва.Има страшно много кавъри, но това си е хита.Поздравления за гимнастиката, човек трябва да започва денят си с тонус и да спортува, а когато върши толкова много неща се чувства удовлетворен.Но за зимата и студа разбирам,ако можеше да я пропуснем.Очакваме и следващата ви статия с добра песничка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.