Днес беше обикновен ден от календара.
Станах рано, пуснах си Армин в ремикс, направих нещо като сутрешна гимнастика, изпратих баща ми, напазарувах, преснимах малко документи и реших, че е крайно време да ида да поизчистя малко.
Грабнах прахосмукачката, препаратите, айпода и парцали. За съжаление, обаче, успях да изчистя точно една стая, след което липсата на читава закуска, кафе и всичко останало си казаха думата, кръвното ми падна, зави ми се свят и реших да изляза на терасата.
Хубаво де, ама точно тогава духаше такъв вятър, а аз бях забравила да си взема нещо по-дебело и стоях по памучна фланелка с 3/4 ръкав докато се събера. По-точно седях върху обърната кофа от лепило за паркет. След това се преместих в спалнята (единствената стая, която изчистих), легнах на новичкото легло, отворих прозореца и си пуснах прекрасно парче, което за пореден път възкреси в мен отминали спомени и емоции.
Теглих майна на телефонната сметка и започнах да звъня наред. Мартин беше на работа и след няколко минути ме отряза. Звъннах на Марина, но тя не вдигна. Звъннах на Петя. Замислих се кой ли не е на работа в момента и се сетих за още 2-3 имена, на които звъннах. Приятно беше. Накрая ми стана студено и станах да се преоблека. Реших че трудовия полуден е свършил. Получи се нещо като трудови 3 часа...
Някак си спирам такси. Навън хората са по палта, манта, с чадъри и дебело облечени. В сравнение с тях аз съм полугола. Пази ме само един тънък памучен суитчър на цветя. Розов и слънчев като контра на гадното време. Качвам се при някакъв бакшиш.
Като никога сядам на предната седалка и този започва да ми говори за зимата и либидото, за секса, забременяването, за това какви жени харесва и всякакви други неща. Започвам да нервнича. Не ми е приятно. Чичката е облечен с костюм и риза. Костюма е тъмнокафяв на по-светлокафяви райета. Закарва ме до нас. Оставям му малък бакшиш.
Вмъквам се в супермаркета за прясно мляко и нещо за гризкане. Излизам с млякото и 1 кашкавал и на касата се скарвам с някаква бабка, която се заяжда с любимата ми касиерка. С касиерката се смеем докато бабката полудява и и избива пяна.
После... ами после започва бавно да ме втриса. Отпада уговорката ми за за вечерта. Компромисно с Петя решихме да се видим в Кривото на Софийския, защото е между нейния френски и вкъщи. Чуваме се. Тя се притеснява. Аз днес не се чувствам умираща и я успокоявам. Остатъка от вечерта минава в поръчване на храна, ядене, гледане на X-Factor, глупости с тоя и ония...
Накрая ненужно тъпото отношение ми скапва вечерта за кратко, но после всичко е ок. Обичам да ми е хубаво. Леко. Силно. Музикално.