Павел баня – почивка в град без осветление

Павел баня е един от онези малки градове, които всъщност притежават статут на селца. Нямат блокове и улиците са без имена. Улично осветление е оскъдно или напълно липсва. В Павел баня осветлението просто липсваше. Има 3-4 магазина общо и 2-3 кафе-ресторанта. Едно от онези места, които ти напомнят точно защо не ти се живее в провинцията, колкото и да ти е втръснала гадната София.

Бяхме в хотел Маркони. Който всъщност се казва “Балнео хотел”. На сградата никъде не пише “Маркони”. На ресторанта и магазина на същите собственици има надпис. Но незнайно защо хотелът е “Балнео хотел”, а хората вътре носят табелки “Маркони”. За да е още по-объркващо, води се на адрес “бул. Освобождение 13″ според сайта им. Всички, които попитахме, не се сетиха да има такъв булевард в града. На тръгване тази сутрин ни дадоха визитки, на които пише, че хотелът се намира на ул. Княз Павел 1. Ок…

Целият хотел е пълен с дребни чобански тарикатлъщини. Цената за двойна стая е 52лв на вечер. Отделно от това трябва да заплатиш още по 2лв за закуска на човек. Задължително. Закуската се сервира между 7 и 10ч. Наречи го каприз, но когато искам да си почивам, не ставам в този период. Също така някак ме дразни мисълта, че цената на закуската я няма никъде по сайта и ценоразписа на регистратурата. Нищо, казвам си, това са само 8лв за закуските на двама души, две нощувки. Сутринта към 9-10 часа някаква лелка почуква на вратата ти, изчаква малко, после отключва и влиза вътре с репликата: “Удобно ли е да почистя?”. “Ами не, не е удобно,” отговаряш и продължаваш да спиш.

Имат басейн, сауна, фитнес, джакузи, тангентор, масажист, лекари и т.н. и всяко нещо се заплаща допълнително. Например влизането в басейна - 4лв на човек. Решавам, че ще се запиша на масаж и после ще се кисна в горещия минерален басейн. Цената на цялостен масаж е 25лв. Плащаш 27лв, защото те таксуват и 2лв за чаршафа, на който ще лежиш. Слизаш долу и стаичката за масаж е едно ъгълче 2х2м, което е отворено към коридора от едната си страна, просто няма врата и няма стена.

Този коридор води до разни лекарски кабинети, сауни и други дивотии. Събличаш се и си слагаш дрехите на един дървен стол в ъгъла, защото д-р Едикойси бил отмъкнал закачалката оня ден и я сложил до басейна. Още докато се събличаш, минава една лекарка и отсяда в кабинката за масаж, за да обменят клюки с масажистката. Някаква мацка на регистратурата правела плитки на масажистката и сега всички искали. Тя обаче щяла да ги скубе вече, гадните имитаторки.

“Боли ли ви нещо?” - пита ме масажистката.

“Не.”

“Питам, защото…”

“Разбрах ви, нямам оплаквания.”

Тази моя реплика очевидно ѝ даде карт бланш да попретупа масажа. Ми тъй де, кво се лигави пък тая, на масаж без болки. Цялостен масаж по-малко от 30мин. Уау. Разговорът продължава, от време на време прекъсван от лекарката, която се мотае по коридора и се чуди за какво да се оплаква.

“Студентка ли сте?”

“Завърших тази година.”

“Работите на компютър?”

“Да.”

“Познава се по тялото - шофьорите и хората, които работят на компютър винаги имат такава стойка: главата и раменете приведени, ръцете напред.”

“Предполагам.”

“Ау, какви синини! Болят ли?”

“Не, лесно ми излизат синини просто. Сигурно съм се ударила някъде.”

“Имате ниско кръвно.”

“Защо така решихте?”

“Студени са ви крайниците.”

“Болеше ли като ви правиха татуировката?”

“Не. Те пръскат мястото с течен лидокаин.”

“Е как всички ги боли, като ги татуират близо до кокал, а вас не?”

“Имам висок праг на болка. Боли най-вече, когато кожата стане много чувствителна след определен период от време. Моята татуировка я правиха 2 часа и половина и болеше само последният половин час.”

“Аз се чудих кой ще идва на масаж от стая 104.”

“Аз съм от стая 201.”

“Да, грешка е станала. Нищо ново под слънцето. Тука е така.”

….

“Айде, готова сте.”

Ставам и се обличам. Нищо общо с почивка нямаше тоя масаж. Е… ще пробвам басейна, там изглежда добре.

Басейнът е вътрешен и над него има пара. Става ти приятно като си помислиш колко топла е водата. Парата всъщност се е образувала по съвсем друг начин обаче. Отворили са вратата към градината, от която влиза студен въздух. Височината на басейна е 95см навсякъде. На места има разни стъпълца, на които да седнеш, но височината им хич не е премерена, защото когато се разположиш там, от гърдите нагоре си извън басейна, където е хладния въздух от градината.

Обзавеждането на хотела е много добро. Малко е странно как е толкова нов, а вече му е разбито казанчето на тоалетната. Храната е гадна. И кафето е гадно. От чешмите навсякъде тече минерална вода. Интересна идея, но миризмата на яйца малко дразни на моменти.

Същите хора имат и ресторант. От онези с чалга певица и оркестър вътре. Не се прежалихме да ядем там. Влязохме в един кафе-ресторант “Асо”. Тези “Асо” държат другата половина от града. Музиката в ресторанта беше някакво отвратително диско, но пък храната беше страхотна. На следващия ден не се разходихме из града. Така или иначе имаше само един площад и няколко лечебни центъра. Адски пусто е в Павел баня.

4 мнения по „Павел баня – почивка в град без осветление

  1. Хубавице, извини ме за мнението, но мисля че ти просто не си за там….що не отиде на Зланти пясъци, там не е никак пусто, ще можеш да се забавляваш на воля…..мисля че ти не се нуждаеш от лечение на такова място. Успех…

  2. А имате ли някакви впечатления от хотел Севтополис в Павел баня (никога не съм била в града, но вашето описание е доста обезсърчително). Сайтът на хотела Севтополис изглежда добре…

  3. Пълни глупости е написала тази жена. В хотела работи най-добрия невролог в околността и рехабилитаторите са много опитни. А паркът на Павел баня е прекрасен!

  4. Хотел Маркони е прекрасно място,чисто,спокойно,топло през зимата,персонала е добър,храната е предостатъчна и вкусна,водата е перфектна……какво още искате???В крайна сметка това е балнео хотел и имат всичко необходимо за това,ако искате забавления идете на Слънчев Бряг…..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.