Тези дни съм много разсеяна

Тези дни съм много разсеяна и не ми се пише особено... По ред причини...

шарен свят

В днешно време хората заявяват правата си по един груб начин, сякаш това е единствения... Протести пред парламента… Заядливи забележки в трамвая... Гневни мейли... Абе какво ви става… Не протестирам днес, защото си имам друго за вършене, а и не знам за какво трябва да протестирам редом с хилядата младежи, на които явно понеделника им е свободен ден. Аз пък сега се върнах от работа и сядам да уча, че в петък - изпит.

Тези дни хич не ми се пише насред възмущението и разочарованието ми... Шшшшш... Тихо на всички! Знаете ли защо мразя да чета понякога? Защото не ми се навлиза в чужди светове. Моят си е достатъчно шарен. Понякога ми е досадно да търпя крещящото натрапване на чужд светоглед като видиш ли - и той е особено уникален, но хората му се радват, значи е още по-уникален, отколкото на мен ми се струва, а оттук произлиза проблемът защо на мен не ми изглежда чак толкова вдъхновяващ... Объркано ли звучи? Ами всеки би намерил по един пример за себе си.

Светът на всекиго е шарен, независимо от преобладаващия цвят, който може и да е сиво-черен. То затова е преобладаващ, защото не е единствен...

В момента по-забавни за описване ми се струват рецептите за картофената и броколената крем-супи, които сътворих близките дни. Като събера мерак ще споделя що за шедьоври сътворих.

Чао засега, няма време!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.