Сложно и грозно

Наскоро една приятелка ми припомни какво беше казал моят любим преподавател - Жеката Тилев, а именно: " В началото студентите създават прости и грозни неща. След това като се понаучат започват да правят сложни и грозни неща. След това задобряват сериозно и правят сложни и красиви неща, за да достигнатна финалната фаза, в кяото създават прости и красиви неща".

Съжалявам, ако се повтарям, обаче просто не се сдържах. След мощното чистене на новата къща започнах мощно чистене на старата къща, което продължи някъде до 02:00. Сигурно всичко щеше да е много хубаво, ако не бях сънувала много гадни сънища и не се бях събудила в 04:00... напълно наспана. Два часа са си два часа.

Станах, доизчистих, пуснах още една пералня, измих си косата, лакирах се, правих какво ли не и в 7:45 бях в УАСГ-то. Нали уж ще ставам примерна студентка (т.е. ще се пробвам да завърша тоя семестър без двойки).

Та цялото това неспане, физическата преумора, няколкото кафета и НАционалната Банка ме издигнаха до нов етап в творческата ми кариера, а именно- етапа на сложните грозни неща. Пердвид, че до момента винаги съм била скарана с конструкциите, днес ми се налага да се справя съвсем сама с някои не толкова прости проблеми и повярвайте- получава ми се.

Мисля си даже, че накрая сградата ще стане стабилна, даже може да се окаже и прекалено стабилна...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.