Продължавай да се усмихваш

Последните дни са си истинска пролет. Като никога преди навреме прибрах зимните дрехи и си приготвих на видно място в гардероба пролетни блузи, потници, сака, спрях климатиците, скрих в кутии зимните ботуши. Чакам зимата да свърши толкова дълго, та нямах търпение да изкарам новите пролетни обувчици.

Не мога да опиша тази ирационална радост, която носят обувките. Нови и стари чифтове, черни, червени, зелени, кафеви, бежеви, с тоб, без ток, заострени, заоблени, официални спортни, ежедневни... Започнах бавно и с любов да ги нареждам в шкафа и току да меря най-любимите си чифтове. Просто красота.

Най-накрая извадих и двете си нови попадения: едните си купих в началото на зимата и бяха на есенно намаление, а другите си купих в края на зимата и бяха на намаление на миналогодишни модели. Все едно 6 от тотото на обувките! Крависи, удобни, ех...

Така както гледах обувките, в главата ми изникна пъклен план - И. също си беше купила нови обувки и нямаше търпение да си ги сложи. Ето това вече звучеше като зараждащ се план. След чуване по телефона, вече бях на път към кв. Яворов, където да осъществим нечистите си намерения.

Срещнахме се, огледахме конкурентния чифт, всяка реши че собственият е по-добър, след което с широки усмивки се понесохме към заветното кафе ТЕА, където да кръстосаме крака и да пием по капучино с дребни сладки.

Всичко вървеше по план до момента, в който решихме да ставаме и да се прибираме. осъзнахме, че краката ни се бяха подули от топлината и обувките, които преди това леко убиваха на места, сега причиняваха почти пронизваща болка. Всяка стъпка беше мъчителна, а трябваше да извървим толкова много...

В този момент се сетих за Джейн от IT Crowd и нейните червени обувки и ме напуши смях. С И. бяхме точно като нея - стъпвахме бавно, с финес, но и двете си повтаряхме "keep on smiling" надявайки се деформациите по ходилото да не са фатални.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.