Ученето като удоволствие

Ученето е неизбежно всеки се учи. Някои по-малко други повече. Поставиш ли си за цел да се учиш, не просто за работата си, а за света, хората, отношения и други неща несвързани с институционалното образование живота ти става по интересен. Ученето става хоби, удоволствие, навик и призвание.

Ученето прави живота ти освен интересен и по-добър, по-богат на преживявания и по истински. Ученето те води към осъзнаването на нуждата да живееш според своите правила. Мога още да продължавам. Тези неща не се случват изведнъж, те стават докато учиш. Може да кажа, че ученето е начин на живот и този начин на живот ти поднася подаръците си след време.

Децата предимно се забавляват. Може да ни се струват глупави нещата, с които се забавляват, но за тях не са. Като пораснем ние забравяме да се забавляваме както, когато сме били деца. Удоволствието от живота е когато се забавляваш. Не е единствено въздигнатите в култ пари, секс и други неща различни според интересите на човек.

Забавлението не е просто правене на нещо, което смятаме за забавно, макар да си е забавно. Забавлението е друг поглед към нещата, виждане на живота с очите на забавляващото се дете. Живота е невероятно приключение, дори ако не ти се случват чак толкова забележителни неща.

За финал ще цитирам една мисъл от автор, който съм забравил кой е, но смятам за много вярна: "Учи сякаш никога няма да умреш, живей сякаш ще умреш утре".

Това мисля допълва темата за това как да учиш и как да живееш или пък да се забавляваш. Това не е единствения поглед към живота. Това е нещо, което приех за себе си и смятам ми предлага един интересен живот. Още като дете не знаех каква искам да стана, но казвах искам да живея интересен живот.

Този отговор за целта на живота не е универсален отговор за смисъл на живота. Дали някаква висша сила ни е създала с някаква цел или мисия? Някаква цел, която да изпълним - не знам. Има много отговори на този въпрос. Всеки може да вярва, в който пожелае. На мен лично ми харесва отговора от "Илюзии" - "Заповядвам ви да сте честити до сетния си дъх".

Ако тази мистериозна сила не ни е подсказала дори или пък не ни е създала с някаква цел, която да изпълним. Тогава какво? Какъв е смисъла на нашия живот? Аз мисля, че тогава всеки поотделно трябва наистина старателно да потърси отговора в себе си, в човешката природа, а не да го търси в думите на другите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.