За шльокавицата, кирилицата и изпростяването

Ще говоря за изпростяването най-вече по повод шльокавицата. Срещала съм много изказвания в защита на опростяването на българската писменост, което за мен си е чист символ на стремежа към опростяване на всичко около нас. Защо да има сложни правила, на кой изобщо са необходими въобще те? Нали било по-важно да става ясно за какво иде реч!

Аз винаги съм подчертавала за себе си, че също предпочитам по-опростените неща, защото онези - завъртяните само създават проблеми.

Да обаче - искам да подчертая, че става въпрос за две различни, ама съвсем различни неща.

Има неща, към които колкото по-опростенчески се подхожда, толкова повече хората затъпяват. Като значението на образованието и за човека и за обществото. Защо изобщо трябва да развиваме мозъка си, когато “основното” е да напълним корема си?

Има съвсем други неща, които колкото по-сложни хората ги правят, толкова повече същите не вършат работа. Като законите и обществените правила и нормите за поведение. Защо законите трябва да са сложни и да предразполагат гражданите към нарушаването им, когато целта е просто да има ред за всички? Защо трябва да посветим всичките си усилия, за да се правим на каквито не сме, когато може просто да развием това, което имаме?

Защо трябва да пишем на качествен български, когато може просто да използваме шльокавицата? Защо изобщо трябва да се напъваме да правим нещо по-добре, когато можем да минем и с по-малко?

Какво разграничава благородника по душа от цървула по душа? Моралът и етиката. Без които човек също може да мине, нали? Морал и етика не се ядат, нали? Но някакси всички харесват благородниците и искат да бъдат като тях. Или също като в приказката за лисицата и киселото грозде - оплюват ги и им се подиграват, защото не могат да бъдат като тях.

Много хора се стремят да изглеждат аристократично благородни и го докарват само на външен вид. Това е усложняване на нещата. Правиш всичко комплицирано, защото не го разбираш. А същността му е проста. Сложното е да се напънеш да я разбереш.

Благородните хора действат, цървулите само приказват. Благородните хора помагат, цървулите обвиняват. Благородните хора прощават, цървулите припомнят. Всеки сам избира дали ще е благородник или цървул. Ето това отличава хората - техният избор. Не възможностите или способностите, които имаш, а изборът как ще ги употребиш.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.