Няма нищо по-хубаво от това да идеш на планина, за да смениш ужасния си дневен режим: на спане, на хранене, на физическо натоварване. Не си спомням кога запоследно заспах преди 3-4 сутринта и станах преди 10-12 часа. Знам само, че днес съм будна от 6:30 и адски ми се спи и съвсем скоро ще се смъкна в лоби бара на хотела, за да изпия едно гигантско събуждащо ароматно кафе.

Вчера се разходих из банско. Знам защо миналата година отказах да се разхождам наоколо и останах само около църквата и общо взето три-четирите стари къщи. Но не и вчера. Направих пълна обиколка на цялото градче и продължих да си бъда все така потресена. Чудя се, абе тия хора, главния архитект на Банско, абе не е ли ходил назапад? Мисля си, че една екскурзийка из немските планински градчета би била много полезна за всеки- да се види, аджеба как става номера с правенето на градинки, кажи-речи прилични градски центърчета- ей такива, елементарни неща.

Иначе забелязвам поне 3-4 (дали не бяха и повече) хотела, които имат много стабилна архитектура. С красиви фасади- точно както си трябва- плътно, прозрачно и ажурно, с красиви материали, с изпипан интериор. С две думи- места, на които бих отседнала.

Мисля си, обаче, как в моя хотел има един голям недостатък- а именно- Мартин го няма. Въпреки че има леещ се уайърлес навсякъде, неограничено количество топла вода, студен планински въздух и пойни птички пред прозореца. Друго си е нощно време да се натресеш в половината на другия, да ползваш гърба му за възглавница и да дърпаш одеалото цяла нощ до откат (или докато убедиш другия, че спането отвид си е нещо много хубаво).

Но да- не и тази седмица. Тази седмица си е само за мен- да почивам, да си изградя режим, да изчистя софийския смог от дробовете си и поне един път да не мисля за това къде му е тениската (чорапите, панталона, чантата и т.н.) на Мартин.