Дразни, като хората са принципни за глупости. Описва ми се ми един – аз съм нормален, бял, професионалист, не обичам МакДоналдс, Кока-кола, млякото Данон, климатици, чалга, кръчми, простотия. Човечеее....- викам му – не си познал. Ям в Макдоналдс, пия кола и слушам простотии с удоволствие. На 23 градуса.

Вика – добре. Мога да вляза с теб в МакДоналдс, ама няма да ям. Ще седи и ще разказва принципите си – за пърженето в твърда мазнина, за световния заговор срещу здравето, как корпорациите печелят от малкия човек и ще рупа органичен сандвич с руска салата.

Сигурно принципите показват характер и обособяват личност, но в много от случаите са голям шум за глупости, даже понякога – на гол тумбак – чифте пищови – той току що е изневерил, обаче е много притеснен, че не може да спре цигарите. Вади и запушва с извинителното "Още едно пиронче...". "Какво пиронче?" – питам. "В ковчега" – казва той. "Един дядо ми го каза – всяка цигара е още едно пиронче в ковчега ти". Той ходи с две жени и двете не знаят една за друга. "Искам да знаеш" – вика "Че в пицарии не ходя". Избягва да си показва ръката от прозореца, докато кара, приличал на пернишки голфаджия.

Всеки от непосредственото ти обкръжение ще има по някой важен принцип, роден от нуждата човека да бъде опознат като личност в цялата му сложност. Има хора, които се притесняват, че ако не си сложат граници, всичко ще отиде по дяволите, ще ги заварят да пият кафе през делничен ден в МакДоналдс в рекламна тениска на Каменица и важността им отива по дяволите. На местно ниво всички са принципни поне по една точка, от списъка с американско влияние (изберете си какво да не харесвате): Майкрософт, Бритни Спиърс, големите магазини, кока-колата, ходенето на кино като част от среща, дънки-тениска-маратонки като предпочитано облекло, хигиената с миенето на косата всеки ден (от тая школа противящи се на ежедневното миене на коса, познавам десетки), семейния пикник в парка.

Та по тоя повод, още от сега да се знае – навсякъде ходя, обличам се както ми хрумне и нямам против да се разходим по главната увити в одеала, давам пари за кино и харесвам Линукс, била съм шаферка и на коледен бал бих се облякла като Барби, не мога да играя табла, но нямам нищо против да се науча и не мисля да давам оценка на някакви храни, производители, корпорации, която по някакъв начин би ми ограничила шанса за още малко fun, която и да е вечер. Вярно, че градския транспорт е далеч от удобство, но не мисля да си го слагам на сърце. И ако седиш отсреща и се дразниш, че някой харчи пари за софтуер или парфюм, държа да знаеш, че мен това не ме притеснява : ) Свобода!