Смея да твърдя, че аз може би съм една от малкото българи, които обичат да пътуват в градския транспорт. Дори и някой ден да взема книжка и да си купя кола (нещо, което към момента нямам никакво намерение да правя), пак от време на време ще пътувам с автобуси, или най-малкото те адски много ще ми липсват.

Сигурно тези, които в момента четат това, биха ме помислили за ненормална и биха се зачудили какво толкова харесвам в градския транспорт, който голяма част от населението се старае всячески да избягва. Е аз ги предпочитам пред всеки друг вид транспорт, защото в тях се пътува и стига бавно.

Харесвам да пътувам в автобусите не заради пренабрежително ниската им чистота, граничаща с преносител на болести и зарази. Нито заради мръсните седалки, отрупани лятно време с прах, а зимно със странни, неидентифицирани петна. Не ми харесва и тълпата, състояща се главно от злобни бабички, готови да вдигнат скандал, или най-малкото да те гледат на кръв ако не им отстъпиш място да седнат.

Същите тези бабички, който едва едва се кретат по улиците, но щом видят свободна пейка в парка прелетяват с мълниеносна скорост, изпреварвайки всички млади и здрави хора и настаняващи се централно на пейката, а малко по-късно запалващи блаженно цигара (това съм го виждала няколкократно и е леко казано нелепо).

Онези, които се характеризират със собствена миризма, по която можеш да ги познаеш дори със затворени очи. Естествено, не ми допадат и метереологичните условия в автобусите, присъщи на които са периодичните валежи (най-вече, когато вънка не вали). Не обичам и лeтнния аромат на некъпани и нечистоплътни мъже и жени. Не харесвам и чалгата, носеща се от радиото на шофьора, обикновенно надута дотолкова, че да се чуе дори в задния край на автобуса.

Нито ми е приятно и карането, подобно на возене на селскостопански говеда, присъщи на което са разкото спиране и тръгване, минаването на червено и неспазването на правилника за движение по пътищата. До известна степен не се чувствам спокойна и от факта, че на първите и последните спирки обикновенно се организира запой на колектива, който според органите на реда би следвало да намали способността за управление на превозното средство.

Не е приятно и когато както си се возиш някой хвърля камък по автобуса и стъклото, което е на две седали зад теб, се счупи. Има и множество други неща, които биха ме накарали да мразя автобусите, но въпреки всичко аз ги харесвам. И не за друга, а защото са бавни и имам време да спра и да помисля в забързания ни живот. Някой друг поема управлението, а аз си почивам истински. Безценно!