Как ви звучи това: “разговор с писателя Иванка Иванова” или “работникът Мими Мимова посети Париж”?

Вероятно ще кажете в пърия случай е правилно да наречем Ивана Иванова писател, а не писатека, а във втория по-подхожда да ѝ викаме работничка, а не работник.

Но стоп! Съвсем друго става, ако кажем “научна работничка”, защото всяка съвременна научна работничка в България (забележете - в България, а не в останалия цивилизован свят) би искала да е “научен работник”, но ако е фабрична работничка, можем да я оставим да си е просто жена, нали?

И защо? Не разбирам как може да се смята, че женски род за просфесии е нещо унизително, несериозно и че говори за ниска култура на употребяващият го. Ами тогава не е ли по-правилно, по тази логика, да се казва Иванка Иванов, понеже това е основнтата форма - мъжки род, а семейството да се казва семейство Иванов.

По мое лично езиково усещане е по-достойно да ме наричат продавачката Петя, отколкото продавача Петя, уж придавайки ми авторитет като ми зашиват пишка в гащите.

Не, мили читатели, нищо не разбирам от феминизъм. Просто апел за проява на здрав разум.

И понеже всяка промяна започава с промяна в личното поведение, предлагам да си поговорим на тази тема. Аз категорично отказвам да наричам писателките писатели, колежките си - колеги, приятелките си - приятели и майка си - господин Мама.

А вие какво мислите? Може би ми убягва нещо?