На пръв поглед не е лесно да си вегетарианец, изключил месото от трапезата си. Влезте в който и да е магазин. Витрините стоят препълнени със сочно свинско, луканките предизвикват обилно слюноотделяне още щом ги мернеш с края на окото, пастетите играят хорце на рафтовете, екзотична риба плува в морето от ледени кубчета, молеща да скочи в тигана ти...
Гладът на човек дотолкова замъглява съзнанието, че малко хора възприемат истината за произхода на кренвирша, който дъвчат в обедната почивка, слепи са дори за външния вид на избраната закуска – дали мазнината на дюнера няма да се просмуче през осемте листа партия, в която са го увили превантивно, или пък единствения резен домат в сандвича ви с шунка прилича на хербарий
Добре помня един от многото случаи, в които си поръчах дюнер. Чакайки арабинът да наблъска с мазните си ръце съдържанието в питката, забелязах голям грозен плакат, където един човекоподобен хамбургер ядеше друг, обикновен хамбургер, а отдолу на английски бе изписан този тъй добре познат слоган – "you are what you eat".
Да, но за мен не бе дилема дали да стоя гладна и да ям добра домашно приготвена храна по-късно или да отвърна на призивите организма ми за храна. Видях изобразеното на плаката, усмихнах се с единия ъгъл на устата и търпеливо изчаках ухаещия дюнер, от чийто аромат къркоренето в коремната ми област се утрои. Приемам приведеният пример за достатъчно красноречив.
Тялото е убежището ни, за което не стигат грижи за външния вид. Суетата залъгва. Превръщаме се в в лъскав контейнер за смет – изглеждаме добре, усмихваме се като звезди и сме с добро самочувствие, но какво става отвътре... Затваряме си очите. Няма да казвам какво трябва да се направи, защото не пиша проект за здравословно хранене. Изглежда че не сме съвсем наясно какво ядем, но изобщо не знаем в какво се превръщаме, ядейки тъкмо това.
Успяваме да осигурим що-годе сполучливи комбинации от нужните минерали и витамини, въглехидрати, протеини и мазнини на телата си. И успоредно с това – ударни дози вредни химикали, странни неестествени вещества, за които дори науката няма сведения какви въздействия имат върху нас в дългосрочен план. Така си трупаме запаси от знайни и незнайни канцерогени, причинители на мутации и в най-добрия случай алергени. Това сме ние – чисто физическо отражение на боклуците, които поемаме.
Още на млади години всевъзможни болести започват да мъчат населението. Пропускам онези на достолепна възраст, чиито любими теми за беседа са цените на лекарствата и новопридобитите болежки в списъка, защото техните здравословни проблеми по-често са следствие от износването на организма. Не съм чула за болест, чиято възрастова граница се покачва, вместо това дори дечица тръгват по доктори и знахари, за да се изцерят.
Разбира се, околната среда е изключително замърсена, тук визирам любимата ни столица, но пък природата ни предлага в изобилие естествени антиоксиданти, пречистващи всяко кътче на организма храни, с които умело можем да се противопоставим на вредното въздействие на обкръжението ни. А ние напук на здравия разум продължаваме да се отбиваме честичко до близката закусвалня за поредната доза “junk food”.