Когато ми се наложи да правя избор, винаги около мен става напечено. Не че родителите ми не са ме учили как да взимам решение... И все пак, когато става дума да го направя сама е наистина по-трудно. Много е лесно някой да ти каже кое е правилно и кое не е. Но май тогава вече не става дума за твоят избор. Стигнах до извода, че за да бъде правилен изборът трябва да са в сила 2 фактора:

1. Информираност

Чрез получаването на достатъчно информация, ние можем да изберем това, което би било най-добро за нас. Дезинформацията е най-големия враг на нашето изконно право. Винаги трябва да се стремим да получаваме колкото се можe повече информация от различни източници. Да вземем следната ситуация – един тийнейджър иска да си купи компютър. Отива в някакъв голям магазин, за който е чувал, че много негови познати са си купили нещо оттам.

Отива във въпросния магазин и вижда продавача, който нищо не разбира от компютри, но се стреми да направи оборот за магазина си и казва "Ей, това PC тук е страхотно. Всички са много доволни от него!". Така тийнейджъра, който междувременно не е ходил никъде другаде и не знае за нищо друго, се съгласява с продавача и купува компютъра, без да знае дали е имало някакви по-добри и по-изгодни оферти. Това е само малък конкретен пример, за това, което би могло да се случи.

2. Обективност

Не се стремете да задоволявате ничии други интереси като например родителите ви, приятелите ви или някой друг. В крайна сметка последствията ще се стоварят върху вас, а не тях. Никой не трябва да ви опресира и да ви налага мнение, за това как трябва да постъпите, а ако някой се опитва да го направи, бъдете директни и кажете, че изборът си е ваш.

Изборът е това, което ни различава от животните. Ние, хората, можем съзнателно да вземем някакво решение и да си понесем последствията. Затова не губере правото си да избирате по никакви религиозни, политически или каквито и да било други причини, защото направите ли го, вие няма да сте по-различни от едно животно в клетка...