Всеки от вас сигурно се е сблъсквал с тази фраза: "Има време". Както и с думите "отлагачество", "прокрастинация", "после", "след малко", "някой друг път", "не сега", "утре" и т.н.

Е, така и аз - вчера цял ден си повтарях, че трябва да честитя рождения ден на една близка и все си виках, че има време и най-накрая забравих. Толкова бях сигурна, че ще се обадя, че не го направих.

Това не мога да си го обясня. И според мен е някакъв психологически феномен - сигурността в нещо до такава степен ни успокоява, че го губим това нещо. И това според мен е най-тъпият начин да го загубиш - не защото не си способен да го имаш, не защото не го оценяш, а просто защото едва ли не вече си сметнал че го имаш и най-накрая оставаш с пръст в устата. Или защото чисто и просто смяташ, че има време и в даден момент се оказва, че времето взело че свършило.

От гледна точка на широкия спектър на това правило излиза, че то е приложимо почти за всички области в нашия живот.

• Широкоприетата презумпция, че времето за нас е безкраен ресурс. (съдейки по без/действията ни).
• Инфантилната вяра в чудото, че ще вземеш сериозен изпит, без да си се подготвил подобаващо.
• Сигурността, че можеш да отлагаш сериозните разговори до безкрай.
• Убедеността, че няма нужда да се грижим за здравето си.
• Лекомислената увереност, че можем да не правим нищо в защита на природата си, защото видиш ли - някой друг ще го направи.
• Мелодраматичното мърморене и апатичното очакване на някой друг да промени живота ни към по-добро.
  И много други.

И изведнъж се оказва, че няма време и ти си проспал всичките възможности, за които си се сетил. Е, хубавата новина е, че винаги има други, които трябва да потърсиш, ама защо да се стига до там?

Спомням си, че като деца си пишехме по лексиконите клишето "Кой - ако не ти и кога - ако не сега?" Клише - нали? А ако се замислим, какво стои зад тези думи всъщност излиза, че в тази кратка фраза се съдържа истината за собственото аз в настоящия момент - това, което може да се пипне и да се промени според нашите желания, защото ние нямаме власт над миналото - то е толкова имагинерно, че добре че има веществени доказателства за него, а в някаква степен можем да повлияем над бъдещето, като повлияем настоящия момент.

Клишетата и истината в тях е обезсмислена от много повтаряне. Това, което те ни казват и което ние като папагали повтаряме безкрай, без обаче да приложим истината в тях на практика - ето затова тези истини са станали клишета - защото ние хората сме ги изпразнили от смисъл, използвайки ги неправилно - само на думи, а не и на дела.