С малко закъснение, честито на всички здравни работници; голяма част от тях се приобщиха - съвсем насилствено, разбира се - към папковите работници (нищо против тях, не това е пунктът), но нищо... да видим докога ще издържи постройката...
А постройката иначе се ремонтира, да не смятате друго! Ремонтира се не често, но поне основно - при намиране на спонсори. Не ми се търси с какво пък се облагодетелстват спонсорите по-нататък (TANSTAAFL - това значело "Няма безплатен обяд", а че не харесвам т. род щатски мъдрости, вече казах). Да кажем, че то не е най-голямата беля.
Но в множеството на най-големите бели стои например това, че въпросните съвсем реални ремонти започват съвсем невинно и рутинно не от болничните стаи в съответните отделения, а от докторските кабинети. Често точно там и свършват.
Не че съм надзиравала ремонти навсякъде. Личният ми поглед е в едно от пловдивските хемодиализи - бях придружителка на една от болните. Там ремонтът наистина започна и свърши в кабинетите на лекарите и сестрите. Стаите за диализа, както чувам, си били все същите - ведно с некачествено работещите апарати (и с изтормозващите фонови притеснения в началото на смяната: дали мен ще сложат днес на пиукащия апарат или на счупеното легло?; и така - 3 пъти седмично, примерно.)
На мен това, хора, не ми се струва нормално - както не са нормални липсата на лекарства и всички други брънки от проточената верига на ЗдравеПогазването, разбира се. Има свестни люде и там, не казвам че няма, дори хич не са малко, като се замислиш... само че някак си все по-малко вярвам, че са готови да застанат с/у системата като цяло. Дано греша пък.
...Във фамилен аспект на същата дата е рожденият ден на майка ми. А също така и смъртта на дядо ми по бащина линия. Не знам дали се случва и при вас, но при мен често има такова засичане на датите смърт-раждане. Както и многократно повторение на едни и същи рождени дни. Или пък това, че всички в семейството сме родени във вторник.
Учила съм медицина до половината на 4ти курс (семестриално - до края на 4ти); на няколко пъти бях прекъсвала и накрая се отказах окончателно. Доста държа да кажа, че причината не бяха изпити; макар че има ли някакво значение в крайна сметка...
Всъщност да, склонна съм да мисля, че нещата, които имат значение, са много повече от онези, на които нормално се обръща внимание. Но това все пак е лично мнение. Все по-малко съм склонна да смятам мненията си за безпогрешни.