Днес докато вървях, започнах да си мисля за хейтърството. Викам си - всеки казва, че съм хейтърка, може би трябва да мисля по-положително? Мислих си и за блога ми и за множеството негативни коментари (които трия) - в мен ли е проблемът, в хората ли, не знам и аз, но си казах - трябва да напиша и нещо позитивно. Да, ама какво?

Вървя, мисля, вървя, мисля… Чудя се за едно положително нещо, за което да пиша. Голямо чудене падна. Казвам си: “Е не може да няма нищо положително на този свят”. Стигнах до извода, че сигурно животът ми е гаден, щом не мога да се сетя за нещо положително. Да ама не. Може да се каже, че имам всичко, което ми трябва на този етап от живота ми - имам си семейство, приятели, невероятен приятел, прилична работа, карам образованието, за което съм си мечтала, е тогава какво не е наред?

Започнах да мисля по-задълбочено. Казах си - ужким има доста положителни неща в тази държава, но някак си не си представям да пиша за хубавите планини и реки, за българското гостоприемство, за традициите… твърде клиширано ми се струва. Говорено, говорено, та чак изтъркано. А да тръгна да пиша за това как ми е минал деня няма да стане - все пак искам някой да го чете, или поне ако случайно някой се излъже да го чете, да не си каже: “Ебахти тъпотията”.

За да е нещо, ако не интересно, то поне актуално за всички, то трябва да засяга ежедневието на българина (все пак на български пиша, предполага се, че българи четат). Само да не е за секс - както се казва, тоя секс се изтърка, пък и като цяло леко комплексирани ми се виждат хората на тази тема - всеки има проблем, никой не иска да говори, а за някой хора проблемът е в отричането на проблеми.

Та така - моята положителна тема? Ами не можах да измисля такава. Характерно за хората е, че когато са щастливи, доволни и позитивно настроени, не им се говори - хубавите моменти се преживяват, те не се изказват. Същото важи и за положителните спомени - един щастлив спомен е много по-ценен, когато го запазиш за себе си, а не когато тръгнеш да го разказваш на всеки срещнат.

Точно обратното - когато нещо те дразни, когато си недоволен от нещо, когато нещо лошо ти тежи или изливаш събраната жлъч на света, или си търпиш и трупаш агресия, за да я излееш по-късно наведнъж. Много грешни са и двата подхода. Но какво да се прави - хората сме си такива - несъвършени. Реално ако трябваше да се съди спрямо еволюцията кое е най-съвършеното същество на тази планета, сигурно отговорът щеше да е… хлебарките. Човекът щеше да е много назад.

Всъщност познавам и хора, които са изцяло положително настроени към света, дотолкова са оптимисти, та човек като ги види започва да е чуди дали това не е по-скоро умопомрачение. Честно казано им завиждам - хубаво е никой и нищо да не може да те ядоса, колкото и да се опитва и с каквото и упорство да подхожда. За жалост аз съм точно противоположната личност - дразня се и от най-малкото несъвършенство, нечестност, нередност.

Обичам и да разсъждавам - върху всичко и всички. Все пак това мога - колкото и да се дразнят някои хора, аз мога да разсъждавам и го правя. Всъщност мисля, че хората се дразнят повече от положителните неща, отколкото от отрицателните - такива сме си всички - завистници. Понякога си мисля, че хората сме по-склонни да отделим един час да търсим кусури на нещо, отколкото просто да кажем едно “Браво”.

Всъщност какво ли се отплесвам и аз да пиша такива сложни и отвлечени неща, като и без това никой няма да ги чете… Не е достатъчно лекосмилаем и повърхностен този текст за да привлече нечие внимание...