Лентата спира да работи. Една от по-слабите работнички се покатерва върху нея, за да отстрани проблема. Изглежда знае какво точно прави. С една ръка се държи за металната конструкция, за да пази равновесие. С другата чевръсто размотава лепенка от алуминиева дограма, оплела се около един от лагерите. След няколко минути се връща на мястото си и работата продължава.

Действието се развива в инсталация за сортиране на рециклируеми отпадъци в хале в Гара Искър в София. В длъжностната характеристика на работниците там влиза единствено разделяне на хартиените, металните и пластмасовите опаковки, за да се преработят до чиста суровина. Но реално основната им дейност е отделянето на боклуци от рециклируемите отпадъци. Боклуците са повече. Всъщност съдържанието на цветните контейнери за разделно събиране на отпадъци не се отличава особено от това на обикновените боклукчийски кофи.

Голямата заблуда

Митовете около рециклирането в България са безброй. Че съдържанието на всички цветни контейнери се събира заедно. Че се извозва директно на сметище за битов отпадък. Че няма заводи, в които да се рециклират събраните опаковки. Изобщо, че системата е "тренировка на сухо", за да свикнат гражданите да я ползват. Само че разделното събиране и рециклиране на отпадъци е реалност, а не мит.

Проблемът обаче е в какъв вид и дали изобщо опаковките стигат до цветните контейнери. В момента тези кофи се ползват по предназначение само от малцина ентусиасти (по данни на Столичната община от 2007 г. това са средно 25%). Няма и работеща система от стимули и санкции, която да ангажира останалите граждани с правилно разделно изхвърляне.

"По-големият процент хора не използват системата", казва Милен Димитров, прокурист на "Екобулпак", едно от шестте дружества за разделно събиране на отпадъци в България (виж карето). "Те, улисани, забързани за работа, детски градини, автобуса, просто хвърлят в първия срещнат контейнер". Според Димитров във всяка една община между 20 и 30% от хората приемат идеята с ентусиазъм, но по-голямата част я компрометират, като изхвърлят неправилно. "Контейнерите са за опаковки, а в тях виждаме дрехи, мивки, тоалетни чинии, биологичен отпадък, хранителен отпадък", отбелязва Димитров.

От "Екопак" пък казват, че в момента ползват само 25% от капацитета на инсталациите за сепариране заради малкия обем на събираните отпадъци.

Според изпълнителния директор на "Екопак" - Кирил Здравков, ползата от рециклирането е фундаментална: "Пластмасите, които ние събираме, може и никога да не се разградят в природата. Никой досега не е направил замерване и не знае колко точно ще трае този процес". Цитират се срокове, които варират между 100 и 500 години, но "никой не е живял толкова, за да ми каже дали и как точно ще се случи това".

Непредставително проучване на "Идеалист" показа, че в София най-честият отговор на въпроса "Защо не събирате разделно?" е "Ми те нали после събират всичко на едно място". Освен недоверието в системата, неинициативността е друга основна причина, поради която хората не се включват в разделното събиране на отпадъци. Даниела Лазарова, на 28 години, не спира да люлее количката с няколкомесечното си бебе, докато разговаряме. "Вкъщи събираме само стъклените бутилки", казва тя и се затруднява да даде обяснение защо не изхвърлят и другите си отпадъци разделно. Просто свива рамене: "Гледам, че изхвърлят хора, но не съм виждала мои познати".

Босилена Мелтева от екоинициативата "Горичка" смята, че основните пречки пред успеха на разделното събиране на отпадъците са липсата на доверие, неприлагането на санкции и отсъствието на стимули.

По пътя на опаковката

Докато пътуваме с един от камионите, който събира сини контейнери за хартия, 65-годишният шофьор Иван Циров не спира да мърмори. Защото често кофите лежат на земята и капакът или колелцата им са счупени. А до контейнерите се издигат планини от кашони, които не се побират вътре, въпреки указанията картонените кутии да се сгъват или късат на части. "Гледай сега, виж колко време губим на една кофа, за да можем да почистим", цъка с език шофьорът. Циров обикаля 126-те точки с контейнери в район "Студентски". Два или три пъти в седмицата събира хартия, пластмаса и метал, а веднъж седмично - стъкло.

Иван Циров казва, че обиколката отнема три часа и половина, защото са задължени да почистват около контейнерите. "Ако нямаме тая работа да събираме около кофите, за два часа ще свършим", отсича той и слиза от камиона, за да добави още един чифт ръце към тези на товарачите. Самите контейнери невинаги са на отреденото място. "Едната кофа, дето тук и е мястото, ей къде е отишла. Те нали са на колелца. Возят ли се с тях, какво правят, дето им е кеф…", възмущава се Циров.

Джинът от контейнера

От кофите за разделно събиране на отпадъци изскачат най-невероятни неща. Миризмата на смет е пропила просторното хале в Гара Искър, където се сортират отпадъците от цветните контейнери. Защото боклуците, разбирай нерециклируемите отпадъци, са основното, което се изсипва от кофите, където би трябвало да има само хартия и опаковки. Емил Байлов, организатор производство към "Евроинпекс" - фирмата подизпълнител за сортиране на отпадъците, заявява убедено: "Ако идете на Суходол, положението е същото".

Едната половина от халето в Гара Искър е заета от сортираща лента, на която десетина работници ръчно отделят рециклируемите отпадъци от общия поток. Сред съдържанието на жълтите контейнери, докарани в този момент, се виждат тапицерия, дрехи и различни храни. Смесването на биологични и рециклируеми отпадъци е сериозен проблем, защото замърсява дори тези опаковки, които могат потенциално да се превърнат в суровина. Например, ако в един контейнер за хартия попаднат обелки от плодове и зеленчуци или бутилка от олио, хартията става негодна за рециклиране.

Байлов твърди, че освен "манджи от заведения и портокали" друг сериозен проблем са строителните отпадъци. "Падне някое паве или парче цимент и лентата се къса", обяснява той.

Морковът или тоягата

Организациите са единодушни, че в по-малките градове има по-добри резултати заради липсата на анонимност. "В големи градове като София и Пловдив, където анонимността на хората е много голяма, най-малко се спазват каквито и да е правила. Защото никой не познава никого, не се притеснява, не се срамува и няма респект към нищо. В по-малките общини около всяко едно нещо, което се въвежда, има обществен коментар. Ако щете, чисто по съседски", казва прокуристът на "Екобулпак" Милен Димитров. Той твърди, че най-добрите резултати са там, където на всяко домакинство е даден индивидуален контейнер, например в квартал Банкя, "защото човек се чувства лично ангажиран". От "Репак" смятат, че в "Мусагеница" и "Дървеница" разделното събиране работи добре, защото кварталите са сравнително стари и жителите имат отношение към общността.

Организациите за разделно събиране и оползотворяване на опаковки са категорични, че без ясна система от стимули и санкции разделното събиране ще си остане само за малцината ентусиасти. Според Кирил Здравков, изпълнителен директор на "Екопак", за да проработи системата на пълни обороти, е "въпрос на проба и грешка". Той казва, че един от моделите, прилагани в европейските страни, стимулира хората да събират разделно, като им опрощава такса смет за събрания рециклируем отпадък. На домакинствата се раздават отделни чували за рециклируемите и за битовите отпадъци, а плащането става на единица чувал за битова смет. Така те намаляват разходите си и участват в системата. "Това е практика, която в други страни работи. Не е казано, че в България ще стане или че това е най-добрата практика, но никой не е и опитал", казва Здравков.

Системата с раздаване на чували например би могла да работи с офис сгради, където се произвеждат големи количества хартиен отпадък, или с търговски обекти, където масово се употребяват кашони и бутилки. В момента се обсъжда наредба, с която общината планира да задължи търговските обекти да предават разделно събраните отпадъци. "Те така или иначе няма да платят за тая дейност, тъй като ние я извършваме", казва Здравков (виж карето).

Но истината е, че най-спешното нещо, което трябва да направят общината и организациите, е да накарат гражданите да имат доверие в системата. Защото докато това доверие липсва, няма да има разлика между съдържанието на цветните контейнери и обикновените такива. Което е основният проблем.

ПРОЦЕСЪТ

Ако опаковка попадне в един от цветните контейнери, тя се извозва до сортираща инсталация. Там се разпределя според вида материал, от който е съставена. В София преобладаващият модел е от два контейнера. Единият е за стъкло, а другият - за пластмаса, хартия и метал. Съществува обаче и система от три контейнера, в които хартията и картонът се събират отделно.
Съдържанието се изсипва върху сортираща лента, където се случва първият етап на сортиране. В единия отвор отива хартията, в другия - пластмасата, в третия - металът. След това тези материали се разделят по видове. Всички опаковки от даден материал се балират и откарват до съответния завод за рециклиране. Там те преминават през различна обработка.

ПРИНЦИПЪТ

В България има общо шест дружества за разделно събиране на отпадъци - "Булекопак", "Екобулпак", "Екопак", "Импакт Корпорейшън", "Рекопак" и "Репак. Столичната община е сключила договори с четири от тях и те обхващат 22 района. София се обслужва от четири инсталации за сортиране - във Филиповци, Требич, Гара Искър и Божурище. Заводи за преработка на хартия има в Костенец, Пазарджик, Белово, за пластмаса - в София, Костинброд, Асеновград, Плевен, Търговище, Шумен, за стъкло - в Плевен, Пловдив, София и др. Рециклиране на скрап от метали се извършва в металургичните заводи.

Събирането и сортирането на опаковките е безплатно за общините и за всички обекти, в които има разположени цветни кофи. Организациите финансират системата от членските вноски на своите акционери. Това са фирми производители или вносители на опаковани продукти, които според Закона за управление на отпадъците трябва да осигурят унищожаването или преработването на опаковките. Затова и темпът на навлизане на системата се определя от финансовите възможности на самите организации.

В СТРАНАТА НА КИСЕЛОТО МЛЯКО

В България засега няма условия за рециклирането на композитни опаковки (изработени от повече от един вид материал). Такива са например кутиите от натурални сокове и млека, чийто състав включва картон, алуминий и пластмаса. Не се рециклират и опаковки, маркирани със знака PS (полистирен). Това са кофичките от кисело мляко, топлоизолационните продукти и това, което наричаме стиропор. Тези опаковки биха могли да се изнасят за рециклиране в чужбина, но тъй като е много скъпо за организациите, се депонират наравно с битовите отпадъци. В България няма и условия за производство на хартия от рециклирана хартия.