Трябва да запиша уникалната рецепта, която си направих тези дни. Коприва, бял ориз, гъби и мно-о-ого подправки! На който го кажа изпитва отвращение, но си беше наистина вкусна и различна гозба.

Първо попарих копривата, за да я накълцам на дребно и да не пари, после - всичко заедно в тенджерата. Повечето пъти, когато готвя, правя точно това. Не помня откога не съм пържила нещо. Освен тиквички.

Второто нестандартно за моята трапеза беше елдата. Видях за нея в някакво безплатно информационно книжле и в магазина ме очарова ниската й цена. Едни малки пирамидални кафеникави зърна.

Сготвих си я с лук, царевица, доматено пюре и повечко магданоз. Трудно харесвам нещо от първия път, елдата има особена миризма на фураж, но го преглътнахме. Пълна с протеин и желязо. Соя и спанак в едно.

Аз съм я чувала като гречка. Сега разбрах, че било едно и също. Свари се рекордно бързо! По-лесна за готвене от ориз! Гледам в Интернет една рецепта за кюфтета от елда, ще пробвам скоро...

Други кулинарни постижения нямам напоследък. Дотолкова ме мързеше последните дни, че си правих от готовите крем-супи. Истинско мъчение за сетивата.

Несполуките със заведенията за хранене продължиха и тази седмица, когато зад наименованието "супа Минестроне" стоеше истинска помия. Имаше цвят на разлагаща се сбирщина от всякакви храни, която е на път за бъде излята на свинете в кочината им...

Картофите - нарязани на две, тиквичките - на четири, патладжана - на шест. И някакви червени бобчета, плуващи между тях. И нещо като разтопено сирене отгоре...

Направих опит да хапна, но не съм такъв мазохист. Като поизстина супата, отгоре се залои. Не бях виждала такъв буламач, честно! Заведението отива на второ място в черния списък. Не искате да знаете за първото място.