1. Пътуване с БДЖ до Варна през нощта – Не подценявайте удобството да се излегеш преспокойно през три седалки (които не смърдят!), да се заключиш и неусетно да прекараш нощното си пътуване. Без сътресения. За мен лично фактът, че през целия летен сезон БДЖ отпуска само по 1 (!) спален вагон от София за дестинации като Варна и Бургас е абсурден. Имаше точно две места в спалните вагони, но не съжалявам че отказах да съм на 20 см от тавана на купето. Тези 4-5 лв в повече ме устройват. Отдавна беше, но го помня.

2. Болница Токуда София – Ако не знаете, намира се до кръстовището на София Ленд. Има спирка на 120 и 88. Трябва да продължите по тротоара от страната на София Ленд, да пресечете и да продължите по улицата вляво. Малко ще повървите, но пък си заслужава. Мило обслужване, чиста и топла атмосфера, няколко регистратури, издава ви е лична магнитна карта ‘Пациент’. Културна работа дето се вика. В случай, че извадим престилките и всичките инструменти от картинката, бихте останали с впечатлението, че се намирате в луксозен, но стилен хотел.

3. Хората в София – За пореден път се убедих, че всякакви обноски липсват у тези лица (мнозинството). Едно на ръка стресираните и начумерени физиономии. Стигнах до заключението, че явно съществува животинско стадно чувство, което крещи вътре в главите им ‘БУТАЙ СЕ! Колкото може повече и по-безочливо”. Предполагам, за да изчакаш 10 секунди и да минеш спокойно без да правиш меле, се изисква малко мозък.

4. Цветното изложение в НДК. Толкова много зеленина. И всевъзможни кръстоски на цветове. Имаше и примамлив щанд за мед. Някъде малко понадути цени. Един кактус ню-ню беше 8 лв. И въпреки всичко поздравления на хората, които освен че са се сетили, са успели да реализират подобно нещо. Като подаръче от Душковците за варненското общежитие си избрах една миниатюрна папрат. Ееей толкова усмихната от зеленина. Дъхът на почва и живот помога винаги!

5. Общежитийская сага. Тадъф-тадъф-тадъф. Ето ме на варненската жп гара в 8:29 сутринта. Ясно утро, без вятър. Оптимални метероологични условия за ходене по инстанции. Имахме прекрасен посрещач, който ни съпроводи през целия процес. Благодарение на него и колата му (пълна с моите заветни 3 чувала, един куфар и един сак) имахме време за кафенце, и въпреки това вече се бях нанесла към 1 следобед.

6. Wi-Fi – Скръндзи! Няма да тегля дискографията на Мадона, че като ми засечете един невалиден айпи адрес, като мръсно коте да ме изхвърляте .. Та, да не се оплескваме – мрежи има. До момента пика е бил 19 на брой. И ето, нито една, независимо отворена или с парола (която улучвам), не ме допуска. Често срещани имена и пароли на мрежите са личните такива, след това са и скучните делови.

Находката, която намерих обаче, надали се вижда често. Предполагам, че собственика на въпросната мрежа по-долу е или оправен човек, сиреч оправя всичко наред, или са му казали цената на блока за месец достъп до световната мрежа – 35 лв. ПС: Евалата на кафене „Авангард“, което е точно срещу 15 блок. Прекрасна музика (всичко мое любимо май се получи), добро обслужване и Интернет. Браво! Обстановката е подходяща както за през нощта, така и през деня.

7. Аз рециклирам. Ползвам добре измитата консерва от скумрия в доматен сос като подложка на подаръка папрат. А ти?