Преди малко изгледах филма "Вода" и адски много ми напомни за "Тайната" Срещнах преди време мнение, че "Тайната" е дебилен филм, защото така поднесени основните идеи в него могат да заблудят хората, че всичко е много просто и лесно. Съгласна съм донякъде с такава позиция, но само дотолкова доколкото наистина човек може да изпадне в пълно заблуждение относно собствените си и тези на Вселената възможности и да очаква лесни резултати и едва ли не - печалби от тотото всеки ден.
И въпреки това не смятам, че хора които биха си направили такива изводи от филма, първо изобщо биха го гледали. От подобни филми се интересуват хора, които търсят и искат да внесат промяна в живота си. Те изпитват необходимост да се променят, защото не им харесва начина, по който в момента живеят и са съвсем наясно, че могат да променят само толкова, колкото зависи от тях самите. И първото нещо, което правят, е да започнат да се питат, как да го направят. Искат да почерпят опит от други хора, започват да търсят такива книги и филми и постепенно придобиват по-голяма вяра в себе си.
Говоря така, защото поне аз така съм се чувствала. Попадали са ми и съм чела книжки, съвсем простички на външен вид и изказ, които на пръв поглед приличат на вестник, а не на някаква мистична, тайнствена, магическа и прашясала книга със златна подвързия и катинар, която още с външния си вид говори за многобройните тайни, които съдържа.
За себе си отдавна съм установила, че натруфените неща и хора обикновено се стремят да наваксат някаква вътрешна зейнала дупка с помощта на много багри и шарения отвън по себе си. Всички знаем, че повечето от великите мъдреци в историята на човечеството са хора, живели по най-обикновен и прост начин. Та с това исках да кажа, че в някое простичко на външен вид книжле човек може да открие всички въпроси, които са го интересували в даден момент.
Аз обикновено много се вълнувам, когато гледам такива филми. Кожата ми настръхва и ми се насълзяват очите. Защото обикновено в такива моменти осъзнавам, колко всичко е преходно, в същото време - велико и пак в същото време - невероятно просто. Такива филми и книги ми помагат да се отърся от ежедневната суета и да си припомня основни принципи, които в модерното ни ежедневие бледнеят на фона на стремежите на всеки един от нас и на победите, към които се стремим, за да докажем нещо на себе си първо и след това - на света.
Такива филми винаги ме разтърсват, именно наблягайки на крехкостта на човека и неговата зависимост от природата, а в същото време винаги дават надежда за човека, именно като нейното любимо дете, че винаги има шанс и нещата са в повечето случаи поправими, стига човек да иска и да вярва.
Но основно смятам, че те са полезни, защото именно по най-широко достъпен начин поднасят идеята, че човек може да управлява собствения си живот - нещо, което дълго време беше отричано и затривано умишлено от човешкото съзнание. Страх, който дори и днес отвсякъде се опитват да ни натрапват в мислите по всякакви начини - защото страхът най-добре манипулира: "Човек, който се страхува от страданието, вече страда."
А както всички знаем, страхът е и движещата сила за злото около нас - злото е продиктувано от страх и сее страх - то се храни със страх. А толкова много страх има натрупан в нас, една моя позната преди време казваше, че най-лошото, което може да й се случи, е да се страхува. Страх блика навсякъде във всеки един момент. Страхът е движещата сила на нашето общество, всеки прави нещо, защото се страхува от нещо. Това се оказва, че е по-лесно, защото лесно идва. И в същото време много по-трудно, защото ни тежи.
Точно тези филми за масовия потребител са полезни с това, че непрекъснато внушават идеята, че човек е отговорен за своите мисли и действия и че има силата да променя света около себе си. Защото досега хората бяха като стадо, водени от различни партии, идеологии, религии, интереси, медии, лозунги, призиви и прочие...
А именно такива филми показват, че човек е уникален сам за себе си единствено на база своята душа, която би трябвало да следва. И за всеки, който е стигнал до повратната точка да търси друг път за развитие, точно тези филми помагат. Едва ли аз ще седна сега, ще щракна с пръсти и ще чакам банковата ми сметка да се напълни с пари от само себе си, ей така - без нищичко да направ...
Нали, Господ дава, но в кошара не вкарва... Всеки е отговорен да разпознае и прибере собствената си стока. Но досега не знаехме, че има определена такава за нас, пък още повече - че можем да се опитаме да си я приберем.
От тези филми непрекъснато блика идеята, че ако не друго то това, което ние спокойно и със сигурност можем да направим, е да премахнем страха от себе си. И то страхът, който по всякакви начини някой друг се опитва да ни вмени - страх от болести, страх от студ, страх от глад, страх от мизерия - тези физиологичните са най-силните и са ни даже закодирани. Има хора, които с такава лекота споделят страховете си - просто ги разпръскват като зараза и така всъщност се стремят не да получат помощ, а власт над нас, с която да ни експлоатират повече време. По това всъщност разбирам, кога си заслужава да помогна: един ти казва "моля те да ми помогнеш, защото имам проблем", а друг - "помогни ми, ти си длъжен". Което отново е израз на нещо казано в Библията: "Който търси, намира". Първият търси, а вторият изнудва. Когато помогнеш на първия, това носи удовлетворение и радост и за двамата. Когато "помогнеш" на втория, за него това е власт, а за теб - временно избавление от страха до следващото вменено чувство за внезапно задлъжняване. Всичко се движи от страха, че нищо не зависи от теб самия. А не би трябвало да е така. И не е така за някои хора. И винаги е имало такива хора, за които страховете са били неприсъщи и на които всички сме се удивлявали.
Разбира се, след като мине време, забравям за съответния филм, но идва следващ такъв и макар и с друг сюжет, ми поднася същите идеи и ме кара да си ги припомня. И пак настръхвам, и пак ми се насълзяват очите и пак се чувствам малко повече човек...