Последните дни ми се налага да ползвам по-често такси и съм пълна с истории за таксиметрови шофьори :)
Водач 1: Викам си такси по телефона. Отивам на рожден ден и съм се спретнала като за парти. Е, ботушите ми не бяха удобни, но за сметка на това целия купон ми завидя :) Та качвам се на таксито и казвам адреса. При което шофьора подкара. Тук е мястото да отбележа, че живея на малка тиха пресечка и изскачането с бясна скорост на булеварда и то в неправилната посока си е доста опасно.
Докато стигна до студентски таксито беше минало на поне 3 червени светофара или "розови" както им казваше шофьора. Всичко това е съпроводено от стабилен рок. Пристигам в студентски в рамките на песен и половина.
Водач 2: Стабилно пийнала си спирам такси за към вкъщи. Междувременно някъде съм си съдрала чорапогащника и вече съм "Оная с яките ботуши и скъсания чорапогащник, дето цяла вечер прекъсва всички метълски песни и пуска неща, на които само тя си танцува". Започвам да си говоря с Марти за нещо, при което шофьора ме прекъсва и казва "Ей, много е хубаво времето".
Тъй като много мразя говорещи шофьори го оставям без коментар, при което този решава, че тая тема не е достатъчно пикантна и казва "И освен това пак се стреляха. Някъде из НДК". Изнервена му казвам "Тъкмо - като се стрелят остават по-малко бандити. Всичките да пукнат дано!" и продължавам да говоря с Марти по-високо, за да не може онзи да ме прекъсне.
"Пък да ви кажа за моя лизинг и... и метана и 1,58 и плащам по 260 лв седмично и ми остават 3 вноски". Просто преставам да го слушам и правя онази физиономия тип "разбирам защо понякога има пребити таксиметрови шофьори", а Марти, гледайки физиономията ми, прехапва устни, за да не се смее с глас.
Водач 3: Прибирам се след семейно парти. Толкова съм изнервена, че първия човек, който ми каже една дума накриво ще отнесе много здрава кавга. И откривам, че шофьора ми е не доскив. Кара с 80, при което вижда, че светофара е червен и дава газ и минаваме на червено. Става въпрос за кръстовището на алея Яворов и бул. Драган Цанков.
Ние идваме от кв. Изток и правим ляв завой. Няма да опиша какво изпитах, когато видях идващата кола отстрани. За малко да ни убие. Следващия червен светофар беше над семинарията и последния на Н. Вапцаров и Черни връх. Там, обаче за малко да отнесе един пасат, който беше на около 5 метра и минаваше перпендикулярно на таксито.
За да не изпадам в паника говорех по телефона какво ще готвя в петък, когато ще имам гости. Обяснявах какъв сос с какво месо каква салата и всякакви подробности, а когато шофьора спря колата попита "А тоя сос със сирената как го правиш?".
Просто тези пътувания ми напомнят защо не обичам да се придвижвам с такси.