Нощно време, когато чертая, винаги оставям една нощна лампа да свети, за да не ми се изморяват очите. Паралелно с това си слагам слушалките и си пускам умерено силна и агресивна музика, която да ми пречи да заспя. Всичко това е ок, освен в случаите, когато Мартин е имал напрегнат ден.
Не, не, съвсем нямам предвид, че ми се кара или ми прави забележка, напротив, той твърди, че за него няма значение и съвсем не му преча. И сигурно щях да му вярвам, ако в тези си състояния не започваше да говори. Понякога става от леглото и се разхожда, друг път просто сяда в него. Доста е странно, защото през цялото време той е с напълно отворени очи и изглежда точно като буден. Понякога си говоря с него насън и е доста забавно, защото разбирам какво сънува в най-дребни подробности. Понякога, обаче, сънува, че е на работа и ми става много мъчно за него. В такива случаи лягам до него, прегръщам го и започвам да му обяснявам, че си е вкъщи, че спи и всичко е спокойно, че е нощ и няма работа. Това, обикновено помага.
Така става и тази нощ. Опитвам се да вникна в един албум, тотално ме мързи да чертая и затова... ами лакирам се. Пласт заздравител и два пласта лак за нокти в телесен перлен цвят слой топ лак (никой не го интересува, ама трябва да правя нещо, докато ми изсъхнат ноктите). Та съсредоточила съм се над тази си дейност, леко барабаня с крака по принтера под краката ми, хващам малко ритъм, когато виждам, как Мартин се отвива, сяда в леглото и започва да ми обяснява нещо. Свалям слушалките и започвам да го слушам внимателно.
"Там, отдолу, на онзи най-долния рафт на стелажа си държа документите. Там има мостри на продуктите...." и обяснява и обяснява и обяснява. Питам го за какво става въпрос. Оказва се, че той сънува, че е на работа. В началото ми е забавно, но после ми става тъжно. Горкия. Работи цялата неделя до 17 ч. и дори насън продължава. Стои насреща ми, гледа ме и ми говори. Оферти, сметки, фактури...
Спомням си, как веднъж сънува, че има земетресение и в съня ми ме грабна и ме занесе в коридора, за да не ме смачкали някакви отломки... Хем е мило, хем е страшничко. Просто в тези моменти той казва "Не спя бе, дай ми фактурите да ги платя" и всякакви други.
Понякога обича да се шегува с мен. Често, когато не мога да заспя, лежа до него и гледам спокойното му лице. Как вдишва и издишва леко. Понякога въздиша. Почесва се зад ухото. Клепачите му потрепват нервно. Усмихва се леко. Мръщи се. По някое време ме усеща и отваря очи. Понякога се събужда, а друг път ме гледа насън. Веднъж отвори очи, погледна ме и каза "Сега ще те заколя!". Аз, естествено, си изкарах акъла и трябваше много, много дълго време да ме уверява, че е наистина буден и е искал да се пошегува с мен и че никога не би ме убил. Поне и не и докато не му изневерявам :)
Такива работи. Чудя се, дали бих могла да разбера някакви супер супер тайни така. Сигурно трябва да се задават някакви особени въпроси. Веднъж го питах "Ти обичаш ли Кристина", но явно точно тогава се събуди, защото ми каза "Абе я си гледай работата. Нямаше ли за чертане?"