Павел баня е един от онези малки градове, които всъщност притежават статут на селца. Нямат блокове и улиците са без имена. Улично осветление е оскъдно или напълно липсва. В Павел баня осветлението просто липсваше. Има 3-4 магазина общо и 2-3 кафе-ресторанта. Едно от онези места, които ти напомнят точно защо не ти се живее в провинцията, колкото и да ти е втръснала гадната София.
Бяхме в хотел Маркони. Който всъщност се казва “Балнео хотел”. На сградата никъде не пише “Маркони”. На ресторанта и магазина на същите собственици има надпис. Но незнайно защо хотелът е “Балнео хотел”, а хората вътре носят табелки “Маркони”. За да е още по-объркващо, води се на адрес “бул. Освобождение 13″ според сайта им. Всички, които попитахме, не се сетиха да има такъв булевард в града. На тръгване тази сутрин ни дадоха визитки, на които пише, че хотелът се намира на ул. Княз Павел 1. Ок…
Целият хотел е пълен с дребни чобански тарикатлъщини. Цената за двойна стая е 52лв на вечер. Отделно от това трябва да заплатиш още по 2лв за закуска на човек. Задължително. Закуската се сервира между 7 и 10ч. Наречи го каприз, но когато искам да си почивам, не ставам в този период. Също така някак ме дразни мисълта, че цената на закуската я няма никъде по сайта и ценоразписа на регистратурата. Нищо, казвам си, това са само 8лв за закуските на двама души, две нощувки. Сутринта към 9-10 часа някаква лелка почуква на вратата ти, изчаква малко, после отключва и влиза вътре с репликата: “Удобно ли е да почистя?”. “Ами не, не е удобно,” отговаряш и продължаваш да спиш.
Имат басейн, сауна, фитнес, джакузи, тангентор, масажист, лекари и т.н. и всяко нещо се заплаща допълнително. Например влизането в басейна - 4лв на човек. Решавам, че ще се запиша на масаж и после ще се кисна в горещия минерален басейн. Цената на цялостен масаж е 25лв. Плащаш 27лв, защото те таксуват и 2лв за чаршафа, на който ще лежиш. Слизаш долу и стаичката за масаж е едно ъгълче 2х2м, което е отворено към коридора от едната си страна, просто няма врата и няма стена.
Този коридор води до разни лекарски кабинети, сауни и други дивотии. Събличаш се и си слагаш дрехите на един дървен стол в ъгъла, защото д-р Едикойси бил отмъкнал закачалката оня ден и я сложил до басейна. Още докато се събличаш, минава една лекарка и отсяда в кабинката за масаж, за да обменят клюки с масажистката. Някаква мацка на регистратурата правела плитки на масажистката и сега всички искали. Тя обаче щяла да ги скубе вече, гадните имитаторки.
“Боли ли ви нещо?” - пита ме масажистката.
“Не.”
“Питам, защото…”
“Разбрах ви, нямам оплаквания.”
Тази моя реплика очевидно ѝ даде карт бланш да попретупа масажа. Ми тъй де, кво се лигави пък тая, на масаж без болки. Цялостен масаж по-малко от 30мин. Уау. Разговорът продължава, от време на време прекъсван от лекарката, която се мотае по коридора и се чуди за какво да се оплаква.
“Студентка ли сте?”
“Завърших тази година.”
“Работите на компютър?”
“Да.”
“Познава се по тялото - шофьорите и хората, които работят на компютър винаги имат такава стойка: главата и раменете приведени, ръцете напред.”
“Предполагам.”
…
“Ау, какви синини! Болят ли?”
“Не, лесно ми излизат синини просто. Сигурно съм се ударила някъде.”
…
“Имате ниско кръвно.”
“Защо така решихте?”
“Студени са ви крайниците.”
…
“Болеше ли като ви правиха татуировката?”
“Не. Те пръскат мястото с течен лидокаин.”
“Е как всички ги боли, като ги татуират близо до кокал, а вас не?”
“Имам висок праг на болка. Боли най-вече, когато кожата стане много чувствителна след определен период от време. Моята татуировка я правиха 2 часа и половина и болеше само последният половин час.”
…
“Аз се чудих кой ще идва на масаж от стая 104.”
“Аз съм от стая 201.”
“Да, грешка е станала. Нищо ново под слънцето. Тука е така.”
….
“Айде, готова сте.”
Ставам и се обличам. Нищо общо с почивка нямаше тоя масаж. Е… ще пробвам басейна, там изглежда добре.
Басейнът е вътрешен и над него има пара. Става ти приятно като си помислиш колко топла е водата. Парата всъщност се е образувала по съвсем друг начин обаче. Отворили са вратата към градината, от която влиза студен въздух. Височината на басейна е 95см навсякъде. На места има разни стъпълца, на които да седнеш, но височината им хич не е премерена, защото когато се разположиш там, от гърдите нагоре си извън басейна, където е хладния въздух от градината.
Обзавеждането на хотела е много добро. Малко е странно как е толкова нов, а вече му е разбито казанчето на тоалетната. Храната е гадна. И кафето е гадно. От чешмите навсякъде тече минерална вода. Интересна идея, но миризмата на яйца малко дразни на моменти.
Същите хора имат и ресторант. От онези с чалга певица и оркестър вътре. Не се прежалихме да ядем там. Влязохме в един кафе-ресторант “Асо”. Тези “Асо” държат другата половина от града. Музиката в ресторанта беше някакво отвратително диско, но пък храната беше страхотна. На следващия ден не се разходихме из града. Така или иначе имаше само един площад и няколко лечебни центъра. Адски пусто е в Павел баня.
Хубавице, извини ме за мнението, но мисля че ти просто не си за там….що не отиде на Зланти пясъци, там не е никак пусто, ще можеш да се забавляваш на воля…..мисля че ти не се нуждаеш от лечение на такова място. Успех…
А имате ли някакви впечатления от хотел Севтополис в Павел баня (никога не съм била в града, но вашето описание е доста обезсърчително). Сайтът на хотела Севтополис изглежда добре…
Пълни глупости е написала тази жена. В хотела работи най-добрия невролог в околността и рехабилитаторите са много опитни. А паркът на Павел баня е прекрасен!
Хотел Маркони е прекрасно място,чисто,спокойно,топло през зимата,персонала е добър,храната е предостатъчна и вкусна,водата е перфектна……какво още искате???В крайна сметка това е балнео хотел и имат всичко необходимо за това,ако искате забавления идете на Слънчев Бряг…..