Айнщайн бил тройкаджия в училище, но после…

Общоизвестен факт е - Айнщайн едва успял да изкрета даскалото. Бил зле с физиката, а и с математиката трудно се оправял, а после знаем как се е развил. "О, чудо", би възкликнал някой - повечето хора биха. Чудо-мудо, това е положението - тройкаджията станал световно известен учен, дори фундаментален за своята област, а отличниците сигурно са умрели от някое професионално заболяване.

Снощи повдигнаха темата по телевизията. Някаква жена разказваше, че професионалните успехи на тройкаджията си имали своето психологическо обяснение. Отличниците свиквали с успеха и после се страхували да поемат инициативата, докато тройкаджията, който вече познавал неуспеха, после, когато стане голям започва да се бори за лидерството... (btw. Като стана въпрос за лидерство, не мога да не спомена новия проект Leadership.BG).

И така... Не разбрах тази каква точно беше. Може да е някоя даскалица или училищна психоложка, или дори някой мозък от БАН, но мисля, че греши зверски, а изказването е прекалено шаблонно.

Ето как виждам аз нещата.

Всеки човек е устроен различно, в това число и мозъците ни са устроени различно. Това неврони, ганглии и други подобни чаркове, са с различна конфигурация при всеки един и затова сме с различни заложби и интелектуални възможности. Един може едно по-добре от другите, а друг може второ и така нататък. Един помни повече и става отличник в училище.

И компютърът ми помни много, ама не е много умен, но да не се отклонявам. Друг се напъва извънредно, защото го терорят домашните му и искат да е номер едно, а трети изобщо не ебева - не му дреме и става тройкаджия. Третият е интересен. Той може да е завършен малоумник, но може и да не е, както е случая с Айнщайн и хиляди други.

Госпожата, която обясняваше авторитетно, пропуска една много важна особеност, която произтича от понижения интерес в ученическите години. Отличникът - зубъра или психически лабилното дете, което кълве за да угоди на родителите си, до така степен се отваря и поема всичките шаблони и стереотипи - поведенчески и научни, че развитието му приключва дотук. След това кастрираното му въображение не му позволява да се развива...

А тройкаджията излиза необременен, нещампован, с неосакатен творчески потенциал...

Училището, в което Айнщайн е учил, вероятно не се различава съществено от днешните български училища. Всички, които имат деца или по-пресни спомени от ученическите си години, са наясно, че даскалото има някакви ментални деформации, изразяващи се в склонност към унифициране и подравняване. Затова, хора, не тормозете децата си. Отличникът е бъдещ функционален инвалид - аутсайдер. Това ли искате за вашите деца?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.