Вчера трябваше да наглеждам племенника ми Митко, всичко много хубаво, обаче малкия Митко се оказа доста по-болен, отколкото си мислех. Той е на 2,5 години и би трябвало да тежи към 15 кила. Обаче е много злояд и тежи 13. А от болестта, която е повръщане и диария - 11. Та днес отивам и усещам как мирише на сяра, на ацетон, абе една такава ужасна миризма.

Като човек, сменил стотици памперси, който в рамките на 30 минути е бил опикаван, одрискван и оповръщан, нямам страх от никоя воня, обаче днес просто извърнах глава от Митко. И когато се издрайфа за пореден път, след като ми мина беса от това, че трябва да чистя цялата кухня, просто го хванах и за ръката - в болницата. Естествено - в частна клиника. В държавната смятат, че до 20 дрискания на ден са нормални. В болницата лекарите се побъркаха. Побърках се и аз.

Винаги съм вярвала, че съм коравосърдечен изрод, който не може да бъде разклатен и от най-сърцераздирателния детски плач. Не и днес. Още когато започнаха да го преглеждат, Митко започна да плаче. Когато му взимаха кръв, вече не издържах. Исках да го взема и да се прибера вкъщи. В момента, в който се вкопчи ужасен в мен и започна да крещи "Мама, леляяяяяяяяя, мама, мама, леляяяяяяя" станах напълно неадекватна. Изобщо не знам, ако нещо по-сериозно стане как бих взела решение. Накрая сестрите ме изритаха навън и му поставиха абокат сами.

Винаги съм вярвала, че ще съм супер коравосърдечна. Че децата ми, един ден, ще са някакви психари като мен самата, че ще ги пердаша здраво, защото се изнервям бързо. Просто не мога да търпя лиготии. Обаче ужаса в очите на Митко... Ужаса в очите на дете, което е видно че не се лигави, е нещо много по-гадно. Чувствам се 50 пъти по-смазана, отколкото ако цял ден бях седяла на работа, вършейки най-гадната работа.

Все по-често се убеждавам, че хората в живота, в семейството си са съвсем различни. Точно, когато набележа някоя жена за кофти майка, защото е супер груба, тросната и злобна, се оказва мила и търпелива. А тези миличките фльорци, дето си правят муцки с други фльорци се оказват на акъла на децата си.

Мда. Бива да отворя един бебешки блог. Като гледам - все това ме вълнува тези дни.