Не знам за вас, но много обичам да гушкам домашните любимци. Толкова са нежни и сладки, когато ги галиш...
Например, кучето на един познат е направо неотразимо, когато дойде и си подпре главата на крака ти, замаха дружелюбно с опашка, повдигне очите към теб и без думи ти говори: “Хайде де, погали ме!” Няма как да откажеш, няма начин той да не постигне своето.
Моето коте, естествено, също е цар в получаването на гушкане - застава невинно на един метър от мен, тихичко измяуква и гледа уж неразбиращо. И когато го гушна, дръпва ушите и мустаците назад, повдига главата нагоре, за да мога да го почесвам и по гушката и започва да мърка. От време на време се завърта, за да го погаля и другаде или се намества по-удобно, за по-продължително получаване на ласки. Цар е на позите и на начините, по които да ме изработи да го погаля
Как тези животинчета успяват да постигнат това, за което ние хората сме в състояние да изиграем цял цирк, за да го получим - вниманието, ласките и нежността? Как само с една невинна физиономия могат да те накарат да зарежеш всяко едно занимание и да ги вземеш в ръцете си, за да ги погалиш? Или пък да си изпросят да им дадеш лакомство?
Не, че не правят бели. Правят, ама им прощаваш. Защото знаеш, че наистина не е нарочно - макар че от време на време и това го има, но като цяло е ясно, че животинката не мисли като теб и не осъзнава, че прави беля - за разлика от хората, където белите в повечето случаи са нарочно и умишлено.
Единият отговор, за който се сещам, е че при тях невинният поглед е истински невинен. И единствената цел е наистина, само и единствено получаванего на погалване. Докато при хората даването и получаването на ласки в повечето случаи е средството за нещо друго, а не целта. У животните няма предразсъдъци и сметки. Те просто искат да получат любов, не заради нещо друго, а заради самото усещане да бъдеш обичан.
Майка ми многократно е казвала, че това всеотдайно обожание и истинска, и искрена радост в очите на куче не е виждала в погледа на човек. Когато те посреща цялото трепери от радост и подскача да стигне ръцете ти, за да го погалиш. Опашката му ще се счупи от щастливо размахване И цялата тази церемония извиква усмивки у всички нас.
Докато Гошко, като виден котешки представител, е по-така умерен, когато ни посреща. Той даже понякога изобщо не ни посреща, когато влизаме вкъщи отвън. Лежи си примерно на дивана и само ни проследява с поглед и се протяга. Но винаги върви по нас из апартамента - когато сме си вкъщи, където сме ние, той също е там. Дори и в тоалетната. Когато седна на компютъра, той често се чувства изоставен и започва да мяука, докато го гушна и заедно седим вторачени в монитора, докато не му стане прекалено топло така гушнат и не поиска сам да слезе.
Хората също искаме да бъдем обичани. Но не си даваме сметка, че със собственото си поведение предизвикваме или отблъскваме получаването на обич. Как на някой ще му си прииска да ни погали - било то с усмивка или с ръка, ако ние само се зъбим, държим се агресивно, троснато или арогантно? Как да ни погали човек, ако сме се наострили като таралежи? Къде остана спокойствието и уюта в човешките взаимоотношения, къде отиде потъването в очите на другия човек, къде изчезна топлотата между хората?
Хората обичаме да бъдем погалени. И с думи, и с поглед, и с усмивка, и с ръка. Но трудно се получава в ежедневието, защото също така за това най-малко има време. Смятаме, че гушкането е за домашните любимци и децата. Че гушкането е признак на лиготия и е несериозно. Че е проява на слабост. Че да искаш да получиш обич и ласки също като домашен любимец е срамно и унизително, защото се явяваш подчинен някому. И така самите ние го отблъскваме, дори и случайно да сме предизвикали такова желание у някого.
Докторите казват, че да имаш домашен любимец, когото да гушкаш, прегръщаш и погалваш ежедневно, е добре за нервите и съответно за здравето. А според мен гушкането, прегръщането и погалването между двама души е не по-малко полезно за нервите и също така е не по-малко приятно. Само дето е по-трудно за получаване. Допирът до кожата, усещането на топлината, тупкането на сърцето, настръхването на косъмчетата - обожавам тези моменти.
И все повече замислено наблюдавам Гошко, за да разбера как го прави това със 100%-товото получаване на необходимата доза гушкане. Толкова много човек може да получи от домашните любимци. Искам да придобия тези знания и умения и аз.