1. Приятелите

Понеже истинските приятели са много кът, толкова по-ценен ми е човек, когото мога да считам и наричам така. На мнение съм, че в живота човек е винаги сам, защото родителите си отиват, половинките - дори по-често, а братята и сестрите понякога искат да делят една нива с теб. Затова именно приятелите, онези с чувалите и лопатите, са стълбовете, на които някой трябва да се опира. Да, знам, семейството идва преди приятелите, но когато семейството се разбие, точно те са хората, които те вдигат на крака.

2. Аз

Да, нагло е. Да, дори е безочливо да си влюбена в себе си и да поставяш себе си над всичко останало. Работата е там, че когато накрая удариш чертата, излиза, че единствената константа в твоя живот си ти самата. Независимо колко благородно искаш да изкараш дадено свое действие, то винаги, абсолютно винаги е диктувано от егоистична, насочена навътре към теб причина. Дори майчинската любов е такава - в крайна сметка детето е част от теб, освен ако не си някакъв изрод и детето за теб е бреме. Във всеки случай този, който не обича себе си, не обича никого. Затова личното ми удобство, душевния мир и физически комфорт застават на челно място в тази класация. И не, предателството на приятел заради лична облага не се оправдава с любовта към себе си, защото нормалните хора изпитват удоволствие от мисълта за съпричастност и вярност към приятел, което идва да рече, че ако го предадеш, ти предаваш себе си. Затова - внимателно, егоизмът не е причина да си нещастен.

3. Твърде късно

Обичам да правя нещата в последния момент. Това придава една тръпка към начинанието, която ме кара да се втурна панически да правя хиляди неща в един кратък миг. Да, малко е тъпо, защото много лесно излизаш от времевите граници и, или постоянно закъсняваш, или пропускаш крайни срокове. Въпреки това, предпочитам да работя така, защото, ако започна по-рано, ще проточа нещата (имам време) и в резултат ще бачкам повече часове, отколкото ако почна два часа преди края, който поне е ясен кога е.

4. Айляк

Има една порода болни хора, които не могат да почиват, които искат постоянно да са в движение, да им се случват какви ли не неща, да са под стрес и напрежение. Това ги прави живи. Аз твърдя, че това ги прави тъпи роботи и мушици в пламъка на свещ. Обичам да мързелувам и да не правя нищо, понякога просто сортирайки педантично ем-пе-тройките си, или да кисна по цял ден на един диван, занимавайки се с какви ли не безсмислени глупости. Имам нужда мозъкът ми да изключи, да не мисли, просто да блуждае и една малка частица от мен да стои и наблюдава посоките, в които той ще поеме. Затова не съм и привърженичка на спортни дейности за отмора - там се иска мозък.

5. Фантазията

Имам я в повечко, от развинтения модел, с тракащите бурмички. Нерядко фантазията ми е описвала такива картини, които едва ли бих видяла на живо. Освен това, въображението ми е способно да добави всяка една липсваща подробност от, да речем, телевизионното предаване за Ниагарския водопад, така че често реалността ми се струва адски скучна и бледна. Така беше с Кьолнската катедрала, навремето, след което всичко тръгна все надолу - никоя от така наречените забележителности не ме е впечатлила особено много.

6. Добре свършената работа

Просто - не обичам да ме занимават с едно и също нещо многократно. Ако мога, свършвам го и после държа да забравя. Поради това, разговорите за работа в къщи винаги са ме отегчавали до безкрай, освен в случаите, когато наистина е имало нещо интересно за казване или някой ме е покатерил на черешата с глупостите си и не съм успяла да вентилирам по пътя за дома. Което е рядко. Или поне се стремя да е така.

7. Парите

Аз никога няма да имам толкова пари, колкото ми се иска. Не че имам малко, просто искам повече. И заради тая глупост, постоянно съм в чуденка за кое по-напред да си изхарча финикийските знаци. Добави към това и неистовата ми паника от момента, в който нямам лев в джоба, и ще получиш една хубава движеща - макар и много меркантилна - сила.

8. Стабилност

Обичам нещата да следват един и същи ред, да са стабилни и постоянни, спокойни и без сътресения. Разбира се, това е загубена кауза, защото няма нещо на света, което да се повтори два пъти по абсолютно същия начин, но колкото по-малко разлики има, толкова по-добре. Казват, че който не играе, ни пичели, ама аз пък казвам, че който играе (рискува) обикновено губи, а печели оня със стабилния и праволинеен танк или голямата метална тръба. И още - никой не обича да живее в "интересни времена". Приключенията предпочитам да са умствени, отколкото физически, един двучасов спор с приятели за Живота, Вселената и всичко останало е много по-ценен за мен от седмица пиянски вечери.

9. Домът

Домошарка съм. Обичам си бърлогата, кожите по стените, големият камък пред входа и огнището в центъра на пещерата. Харесва ми уюта, който си създавам, и след като един път съм си направил нещата приятни и готинки, малко други места биха ме накарали да се чувствам окей. В крайна сметка, ако си прекарвам хубаво в къщи, по-комфортно и по-весело, защо ми е да се бухам по претенциозни (но гърбави) хотели и вили на майната си, само защото е модерно да ходиш на летуване или "почивка"? За хипарията, идеята и за да ми е "близко до природата" ли? Благодаря, но не. С радост споделям леговището си с хората, но рядко се чувствам комфортно в леговището на другите :)

10. Храната

Понеже не можах да измисля десета точка, слагам лапането тук. Не твърдя, че съм ценителка на храни, или гурме-маниак. Точно обратното - презирам префърцунената кухня, дето французите, са измислили (охлюви, за бога, кой нормален човек, неумиращ от глад насред пустиня, би ги ял???), но пък адски си падам по това да се намуам с нещо, което ми е вкусно. Многократно съм съжалявала, че нямам резервен стомах или някакъв механизъм, който да ми позволи да се тъпча, без да ми става тежко, като Алф, например :)

Ами това са - десет неща, които ми дават удоволствие от живота и - някакъв вид поне - вдъхновение. Спестих си няколко, които смятам за по-лични, или по-интимни :) Имам адски много други, които ме кефят - музика, книги, качествени филми... но в крайна сметка не мога да напиша всичките. Все пак, опитвам се да съм сложна личност :P