История с рутeр

Сега ще разкажа една история, която напълно ще обори тезата ми, че не съм малоумна.

Откакто имам лаптоп си мечтая за wireless рутер, но все имаше нещо по-належащо за купуване и все с М. отлагахме купуването. А и като имам интернет нещата не са толкова спешни. Хубаво де, обаче онзи ден ми се счупи и клавиатурата и М. отиде да ми вземе нова и покрай нея донесе и една кутия и ми казва "Виж, купих и рутер!".

Аз, естествено, се зарадвах много. Отворих кутията, внимателно, за да не я скъсам, защото знам ли, може да се наложи да го връщам и вадя от вътре едно бяло нещо и ме споходи смразяващо дежа-ву - АМИ АЗ В ШКАФА ИМАМ ЕДНО ТАКОВА БЯЛО НЕЩО, но нямам кабели за него...

Никога не ми е хрумвало, че това е рутер, защото на мои познати рутерите имат антени и са сини и освен това изглеждат някак по-high-tech, а това е с доста олизан дизайн. После огледах моето бяло нещо от шкафа и се оказа, че и то си има антена, но е отзад, сгъната и прибрана.

Та питам се аз, как може да имам диплома и да затъпея до такава степен, че изобщо да спра да мисля като човек...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *