Странични ефекти при отслабване

Манията за отслабване при жените е подсъзнателно и непрекъснато втълпявана. А самото чувство на изтощение и отпадналост допълнително превръща пазещатата диети жена в уязвима. Това се свързва съвсем "на място" с разпространеното виждане, че жените са предимно тела за гледане, за секс, за износване на деца.

слабо момиче с ябълка

Някои тела са обявени за "нормални" на фона на други, които са "ненормални." Или пък ни се казва, че телата ни са "ненормални" и че се нуждаят от помощ. Това казване не е винаги директно или в прав текст.

Напротив, най-често това се постига с помощта на изображенията на "(не)нормални" тела в модната и козметичните индустрии, чиито съобщения стигат до нас чрез реклами, а също и чрез (женските) списания и мас медии.

Разбира се, понякога няма никаква връзка между тялото и рекламирания продукт като рекламите на мастика например, но от тези реклами също струи идеалът за нормативна женска красота (слабо тяло, големи гърди).

Прави ми впечатление, че напоследък нормализирането на слабото женско тяло е влязло в нова фаза - легитимирането на диетите с "аргументите за здравето". "Дебелото" тяло не е просто "ненормално," то е "болно:"

Нарочно се смесват понятията "лекост" и "здраве." Разбира се, не отричам, че ако човек тежи 200 кг има риск за здравето им. Но според мен, нередно се спекулира с нездравословните ефекти от "пълнотата," така че сега е модерно жени и мъже, изглеждащи съвсем окей да оправдават свалянето на килограми с "аргумента за здравето".

Всички, които сме минали през ужаса на диетите знаем, че с диети рядко се постига дълготраен резултат затова пазенето на диети, и оттам слабостта са системни. Вече не ме учудват толкова статистиките на жени (а и мъже) с хранителни разстройства като анорексия, колкото ме учудва не осъзнаването на потенциалните опасности от системното подлагане на организма на всевъзможни хранителни експерименти. В главата ми се въртят следните въпроси:

1. Дали тази не осъзнатост не е от части резултат от пропагандирането на нереалните стандарти за красота в мас медиите?

2. Защо решаваме, че е по-лесно и приемливо да променим телата си вместо номера на дрехите си и особено разбиранията си? Колко от вас са си купували един-два номера по-малка дрешка, за да се амбицират да влязат в нея?

3. Колко жени познавате, които обмислят или са се решили на пластична операция? А колко, които постоянно са на диета?

4. Защо една сериозна стъпка (като свалянето на 20 кг.), която касае телата и здравето ни изобщо, е направена да изглежда толкова банална и обикновена, докато нещо, което няма особена връзка със здравето ни е медикализирано, както дъвките Орбит, чиито блистери създават илюзия за медицински и технологичен ефект? Или като различните червила и козметики, чиито създатели непрекъснато ги обличат в аура на "технологичност" и "научност?" Да не забравим и наричането на козметични студия "клиники" и "лаборатории."

5. Съвпадение ли е рекламата на Кока-Кола Лайт, където ултра слабата Сара Джесика Паркър рекламира напитка, която е "секси, градска, лека?" Съвпадение ли е, че женските цигари винаги са slims (тънки), и че много жени вярват, че пушенето помага да са по-слаби?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.