Да забравиш рожден ден

Вчера забравих, че любимия ми има рожден ден, но нека разкажа как протече целия ден, за да добиете представа за моята уникална разсеяност.

Станах доста късно и веднага се заех да скицирам и чертая. Чертах близо цял ден и на няколко пъти разговарях с М. Изобщо не загрях, че има рожден ден и след като си кажехме каквото имахме да си казваме, аз просто затварях. И така няколко пъти. Сутринта имах кафе-гости и не бях оправила изобщо - само бях вдигнала масата, но всичко си седеше наоколо.

Около 17 часа на вратата се позвъни и беше М. Посрещнах го с целувка, но толкова. Предложих му да изчистим, защото ми е писнало да чистя сама, каза, че днес не му се чисти, а след това запознахме да си играем с Гошко на леглото. И тогава, не знам кой ме би да го питам "А ти по какъв случай се прибра толкова рано?"

М. само се усмихна и каза "Ей така, без случай" и продължи да се усмихва мило насреща ми.

Започнах да мрънкам, че искам да пазаруваме в Пикадили, че ми е лошо (което си е самата истина - изпуках кутия (да, точно така - кутия, не блистер) аналгин за 1 ден) и някакви други неща. Сещате се - жена с кофти болки, на която не ѝ действат почти никакви обезболяващи и е седяла почти цял ден сама - мрън, мрън, мрън, мрън, мрън, мрън...

И тогава се усетих, погледнах си телефона, видях 4 октомври и ми идваше да се гръмна. 4 октомври и бях забравила - изглеждах ужасно, вкъщи беше разхвърляно и мрънках на човека как не ми се излиза никъде, как искам да си направим нещо малко за ядене и да легнем в леглото да си говорим, как искам в Пикадили, защото там има точно определени котлети. Първо ме хвана срам, после ме хвана яд, накрая ми стана мъчно и просто се разплаках.

Да забравиш рождения ден на човека, с когото живееш, когото обичаш, който ти е най-скъпия мил човек е ужасно. Не, наистина е ужасно. Почувствах се... толкова зле. Толкова гадно, толкова тъпо, че просто не можех да спра да плача, когато М. казваше - "Няма нищо, ти си загубила представа за времето, няма нищо..."

Когато най-накрая се успокоих мушнах и един течен аналгин, изкъпах се и въпреки болката, ниското кръвно, цялостната отпадналост, сложих някаква рокля и малко грим и отидохме да вечеряме навън.

Сега съм станала в 4, за да направя 1 макси крем-карамел, палачинки и ягодов шейк и се надявам след рожденната закуска да ме отсрами, но от тук нататък - напомняйки за празниците и на най-близките хора!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.