Тази нощ някакви мотористи вилнееха в квартала, беше ужасно бръмчене и в крайна сметка окончателно ме събудиха към 3 часа през нощта. Много се дразня на такива хора. И особено когато шумят по този начин посред нощ.

Като искат да се показват и доказват, да ходят по състезания и да си мерят силите с равностойни партньори по предназначените за това писти, а не да ми се пъчат на мен - при мен ефектът е по-скоро обратен на търсената от тях цел - да ме впечатлят. Мен и всички редови хора, които се опитваме да спазваме някакви правила, за да е общото ни съжителство по-приемливо.

Събудих се и не можах да заспя пак. Скоро тия комплексари явно се набесняха и шумът престана. И настана една блажена тишина. И се чуваха само щурчетата. Така както могат да пеят само през лятото и да се чуват през отворените широко прозорци. Все едно не бях в София.

И ми стана смешно от тази рязка промяна - само преди минута - в обстановка, типична за големия град - с много шум по никое време, а след това - изненадваща тишина с прокрадващи се песни на щурчета - все едно на село, насред полето...

Два момента, взаимно подчертаващи контраста помежду им...