Сънят, който никога няма да дойде

Има един момент. Съвсем рано сутрин, когато тръгвам за София. Слънцето тъкмо изгрява, градът още не се е събудил. Аз се качвам на този автобус, сякаш отивам на смърт. Сякаш оставям най-ценното зад себе си и заминавам за там, от където няма връщане. Брат ми е сънен, колата ръмжи тихо, леко затоплена, зората, онази розова зора [...]

Шум и тишина в града

Тази нощ някакви мотористи вилнееха в квартала, беше ужасно бръмчене и в крайна сметка окончателно ме събудиха към 3 часа през нощта. Много се дразня на такива хора. И особено когато шумят по този начин посред нощ. Като искат да се показват и доказват, да ходят по състезания и да си мерят силите с равностойни партньори [...]