Сънят, който никога няма да дойде

Има един момент. Съвсем рано сутрин, когато тръгвам за София. Слънцето тъкмо изгрява, градът още не се е събудил. Аз се качвам на този автобус, сякаш отивам на смърт. Сякаш оставям най-ценното зад себе си и заминавам за там, от където няма връщане. Брат ми е сънен, колата ръмжи тихо, леко затоплена, зората, онази розова зора [...]