Първата е на привържениците на чисти от кучета градски хабитати... Аз съм от тях, но не изпадам в крайности. Кучетата не ми пречат, но тръгнат ли да стават агресивни и да нападат хората - дървото. По тоя въпрос си имам категорично мнение и то е, че хората са с предимство и с животинската толеранция не бива да се прекалява.

Има и хора, които са издигнали "борбата" с кучетата в култ. Те ги дебнат, стрелят по тях, налагат ги с геги, тровят ги и ги убиват по всякакви мъчителни начини. Естествено хуманизма е водещ - от любов към човека. Сигурно сред групата на човеколюбците има и такива, които след като изтребят всичката кучешка сган, биха гръмнали атомна бомба - да избият комарите, които ни пият кръвчицата...

Другата група е тази на кучелюбците. И сред тях има доста откачени индивиди, за които кучелюбието е издигнато в култ и по никакъв начин не дават да им се посяга. За тези хора за всяко нападение на куче срещу човек, виновен е човека - кучетата били прекалено добри и не нападали без причина. Така е мислила и онази защитничка на кучешкото право, на която един палаш и сцепи задника. Чудно какво ли си мисли сега?!?

Да ги оставим лудаците настрана. То ясно, че с тези няма оправия, но мен лично друго ме вълнува. Има един въпрос, по който като, че ли нямам никаква яснота. Постоянно чувам по телевизията как наричат защитниците на кучетата и не разбирам съвсем, затова ще попитам направо.

Какви всъщност са кучелюбците - природозащитници ли са, както се случва да ги определят, еколози ли са, зелени ли са или просто зоофили? За себе си правя разлика между отделните понятия и знам, че в никакъв случай те не са тъждествени, но знам ли, може и да бъркам.