Неделя. 23 часа. Фурна. Компютър и тишина. Но изведнъж тишината бива нарушена от някакви странни звуци. И понеже аз нали съм си любопитна, тичам да видя какво става. Моята половинка, ококорила очи се опитва да си свали халката. Естествено на мен ми стана супер смешно когато облегната на вратата го гледам как се мъчи. Но, ми беше смешно само до момента в който разбрах, че той наистина има проблем. При това огромен.

Не може да си свали халката, пръстът му се е надул, почти посинял. И аз решавам да взема нещата в свои ръце. Като малка бях чувала, че ако промушиш конец, намажеш пръста с крем или сапун и дърпаш - той ще излезе. Даааа, ама излиза ако не ти е надут пръста до степен посиняване. Е, тогава вее яхнах метлата, защото го бях питала преди месец може ли да си махне халката, за да направя сребърни и той ми отговори, че няма проблем.

Е, как може преди месец да няма проблем, а сега да има. Ама то не става така. Е, както и да е. Та номера с конеца не стана. Сложи под студена вода пръста, за да не е оттекъл толкова, и пак не стана. Седнахме да пушим по една цигара, барем нещо ни родят мозъците и накрая решихме: ще го отрежем. (Не пръста, а пръстена ) Ама с какво? Любимия намери някакви специални клещи (ама не знам точното им заглавие) и се започна едно стискане….

Ама злато реже ли се така. И не става и не става. Като се заинати тая ми халка… Зор. Накрая ги подпряхме на земята ( клещите върху пръстена и ръката на любимия) и аз стъпих отгоре. И урааа. Стана. Без кръвопролития. Свършихме в 12.00. Сега вече ще си имаме сребърни халки, които няма да стискат.