Днес всичко ти е супер подредено и ясно. Днес имаш всичко, което си искал някога да имаш, но продължаваш да искаш още. Имаш приличен собствен бизнес или пък си се продал успешно и си станал състоятелен човек благодарение на усилията и образованието си или пък просто ти е проработил късмета.

Без значение как, но някак си успял да постигнеш нещо в живота, което смяташ за важно. И ти си станал важен. Хората те поздравяват, усмихват ти се и си предпочитана компания за приятелите си.

Гледаш от позицията, в която се намираш и започваш да се възмущаваш от тези, които за разлика от теб не са постигнали нищо в живота си. Презираш хората ровещи по кофите и си мислиш, че са напълно безполезни и е по-добре изобщо да ги няма. Отношението ти е, като към бездомните кучета - правиш се, че ги няма и внимаваш да не те ухапят.

Днес е така. Още не знаеш, че утре ще се събудиш и ще си леко отпаднал, няма да ти се яде, ще отидеш да пикаеш, а урината ще е тъмна-тъмна, ще повърнеш при вида и, а по някое време през деня ще отидеш на лекар. Ще те прегледа и ще ти каже, че имаш сериозен здравословен проблем, който спешно трябва да се решава.

Предстои ти скъпо струващо лечение, ти си разтревожен за здравето и живота си, но си спокоен, защото си много добре обезпечен материално. В последните 2-3 години си задели 100-150 бона (събираш за Бентли), а и имаш много контакти - все хора от твоята черга, самостоятелно мислещи, с неголям, но проспериращ бизнес, те са ти приятели и са като теб и знаеш, че ако закъсаш има на кого да разчиташ.

Правиш каквото ти е казал доктора, лекуваш се според предписаното, но здравната система е шибана и покрива само част от медицинските ти разходи, но и това не е болка за умиране сто и петдесетте бона за Бентли-то са налични.

Минават месеци, често пребиваваш в болницата, но прогнозите са добри - ще живееш, че дори и ще се оправиш напълно, но ще струва пари, а Бентли-то е почти похарчено, бизнесът ти запада, защото нямаш нито време, нито сили, нито ти е приоритет сега. Даваш си сметка, че ще го загубиш, ако скоро не си стъпиш на краката.

Ако пък не си собственик, а си човек с много голям потенциал, който в предходен период е успял да се пласира много добре, вече си си загубил работата или си на път да я загубиш, заради честите ти отсъствия. Онзи другият самостоятелно мислещ няма намерение да ти дава пари, като си безполезен.

Губиш си и мизерната осигуровка и вече ще трябва да плащаш сам всички медицински разходи, но пак положението не е съвсем зле, защото имаш много приятели с положение и финансово възможности. Те са такива, какъвто беше ти вчера. Стабилни хора са, движили сте се в една среда и на тях може да се разчита. Вярно, че напоследък рядко се виждате, но то е защото не ти е много добре и нямаш сили съвсем и за това.

Един ден се оказва, че вече си почти излекуван, но ще се наложи да се проведе едно допълните скъпо струващо лечение през следващата една година. Според лекаря, то ще ти струва 25-30000, пари, които не биха били проблем преди да попаднеш в тази гадна ситуация.

Днес обаче вече са проблем. Прогнозата е за пълно възстановяване след приключване на лечението или за тотален срив,ако не бъде проведено. Загубил си работата си или пък бизнеса ти запада здраво и не дава никакви доходи, защото всеки е започнал да ти яде от баничката, докато ти си ходил по болниците. Имаш и кредит, по който заради споменатите вече причини не си погасил няколко вноски, а това те поставя в лошо положени пред банкера и е малко вероятно да ти даде нов. Все още не си се отчаял, защото имаш много приятели с връзки и пари-те са като теб и ще ти помогнат.

Прибираш се, вземаш телефона и звъниш на приятел. Оказва се, че в момента го няма. Звъниш по-късно и пак го няма. След няколко дни опити да го откриеш решаваш да го посетиш лично, защото проблемът ти не търпи отлагане и спешно ти трябват пари. Звъниш на вратата, но се оказва, че той сега е много зает, бърза за среща с адвоката си (още не знаеш,че отива да купи ипотеката ти от банката). Уговаряте се за следващия ден, но се оказва, че той пак е много зает и много бърза...

В следващите няколко дни разбираш, че всичките ти приятели са станали прекалено заети и бързат...

Стоиш на улицата и гледаш, като луд. Всички са станали прекалено заети за теб или просто ти вече не си един от тях. Минава клошар, поглеждаш го и ти се струва много познат. След няколко минути се сещаш, че някога ти е бил приятел. Някога е бил, като теб, а днес ти си на път да свършиш, като него. Бъди спокоен, приятелите ти и теб ще презират.