Понякога, когато попадна на някое много, много добро парче, ме хваща яд, че не мога да създавам музика или поне, че никога не съм създавала. Казвам си "искам да свиря на китара" или "искам да свиря на барабани" или "искам да мога да пея" или нещо друго. Тъй като тези неща, по мое мнение, са крайно неосъществими поради пословичния ми мързел (ужасен глас), обикновено насочвам тази енергия към нещо друго. Понякога чистя, понякога чертая, понякога рисувам...

Сигурно е страшно яко да си музикант, който създава такава музика - толкова вдъхновяваща и силна, че да кара слушателите да създават. И си мисля, че малко или много един продукт, създаден под въздействието на музика, може да бъде възприеман като нейна функция. Мисля си как през последните дни слушам 5 албума и за всеки албум си имам сграда и нещата стават... просто са ми вдъхновение...

Не знам как е възможно толкова много да обичам звуците. Начина по който ми влияят - едни ме карат да се дигна и да мина Борисовата за 15 минути, други - да се влача час, трети ме пренасят някъде далече от проблемите, четвърти болезнено ми напомнят минали събития... И все пак обичам музиката- всеки един звук... хубавото и лошото настроение, което носи, носталгията... способността на ушите ми да запомнят звуците с години, дълго след като мозъка ми е забравил имената.

Понякога, като чуя някое много, много добро парче и си казвам "Еййй, трябва да го пратя на някого. Спешно!" Не за друго - просто искам да споделя емоцията. Рядко намирам на кого. Обикновено аз съм единствения човек, който слуша подобни неща. Затова и често пускам музика сама на себе си. Силно парче - няма проблем - слагам го на рипийт и вниквам в него. Научавам всяко звънче. Всеки отделен звук. До съвършенство. И когато съм сама и нямам музика наоколо - пускам нещо в главата си.

Музиката е прекрасна. Прекрасна. Никога няма да разбера хората, които не обичат да слушат.