Напоследък взех да се питам все по-често полезно ли е изобщо това явление "патриотизъм"...

Ами донякъде да, защото ти дава стимул да продължаваш да се развиваш, вземайки пример от успехите прадедите си с една здравословна и умерена доза гордост.
Само че тука у българцку нещата стоят другояче...

Патриотизмът е единствената ценност останала в животеца на много от нашите сънародници. Единствено патриотична и пренадута ГОРДОСТ без покритие, гордост от отдавна минали и неактуални събития, която сме взели наготово и с която се фукаме като ненормални и с която лунатици като Волю Сидеров управляват безмозъчните тинейджърчета и културисти нео-нацистчета, давайки им книжки с лесноразбираема утопична националистическа пропаганда. Не се изисква никакво знание, никакво умение, за да си националист - необходимо е просто да се фукаш че си от чистата българска раса и да мразиш животните от другите такива. Брей, какви сме били велики - най-умните на света, как добре сме се били и как сме клали! България над всичко! Който го оспори да умре!

Интересен феномен - колкото по-малка и неактуална е дадена държавица, толкова по-чувствителни и обидчиви са хората на тема патриотизъм. Все някой друг там е виновен, все евреи или турци конспирирали срещу нас, а ние сме перфектни както винаги.
Понякога обаче се случва някой да каже "Не сме перфектни...". . .

УУуууу-о-о-о-у-у-у каква негативна реакция следва! Направо ви разкатават фамилията! Патриотите веднага се впущат да ви описват с извратената си фантазия... какви полови органи сте поемали и лапали... или ви наричат помак, евреин, мангал, предател и т.н. както всеки, който не е съгласен с тях.

Аз отдавна вече не деля хората по раса и нация, а по акъл. От къде на къде, аз с 99% от българите, които виждам на пътя не си казвам "здрасти", а с голям процент от тях изобщо не ща да си имам вземане-даване. Какъв ти патриотизъм? На какво основание? Всеки си гледа собствения келепирец, всеки гледа да надхитри другия. В един вход на един малък блок не можем да се разберем за ЕЛЕМЕНТАРНИ въпроси, относно таксите за асансьор, какво остава за по сложното...

Това общество никога няма да прогресира, ако водено от тъпа и сляпа гордост, продължава все така да си затваря очите пред критиката и да я атакува яростно, отказвайки да се вслуша в нея.

Става малко като религията - няма никакъв начин да убедиш жертвата, в каквото и да е, защото мозъка й вече е достатъчно промит да смята всяко алтернативно мнение за ГРЯХ. "Ти не си истински българин!" Така да е. Не съм виновна, че съм се родил тук и не смятам, че съм длъжна да се съобразявам с обграждащият ме идиотизъм като си мълча покорно като овчица.

Хората тук не само, че не щат да чуят критиката - те се ОБИЖДАТ ОТ НЕЯ и я атакуват яростно, защото ги плаши. Обичат си кочината и мразят когато някой се обади и им наруши спокойствието, посочвайки им я с пръст. Единственото разумно решение, което трезвомислещ човек може да вземе е ДА СПРЕ ДА СЕ ЗАНИМАВА ИЗОБЩО с бг, да си стегне куфарите и да си търси късмета другаде, освобождавайки злочестата държава от лошото си влияние. Тук просто промяна няма да има и не може да има.

Въпроса не е колко сме били велики, видиш ли, умни и хитри навремето. Историята лесно, лесно прескача срамните моменти и надува моментите на гордост - защото народа няма да има и желанието да се заинтересува каква всъщност е истината - дадено му е това, от което се нуждае - ИЛЮЗИЯТА, че е уникалният, богоизбраният. Никой не си прави труда да го оспори, защото и без това ще бъде хулен и плют - не защото лъже, а защото казва това, което не иска да чуе народът.

Въпросът е КАКВИ СМЕ СЕГА. Истината е, че никак не сме добре. Когато някой човек се пошегува с нас в чужбина, правим фейсбук страници да искаме публично извинение, бе да му се не види! Толкова ли сме уплашени от чуждото мнение? От това да прозрем собствените си мизерии?

Мечтая за деня, в който пламенен патриот ще представи разумни аргументи, а не псувни и злоба пред критичен въпрос, но като се замисля, ако е толкова морално извисен едва ли би имало нужда от каквато и да е критика на първо място.