Никой не може да отрече, че телевизията е важна част от живота на човека. Хората обсъждат предаванията по малкия екран, преразказват сериалите, живеят един друг живот. Разбира се това освен положителни има и отрицателни страни.
Не може да гледаш и да не останеш предубеден поне по 1 въпрос, просто защото сте чули и/или видели как някоя медийна звезда е изразило своето мнение и смятайки го за адекватно вие неусетно го приемате за свое. Този тих акт на само обезличаване се извърша тихо и ефективно – вие мислите като човека с лъскавия костюм, а той печелейки вашето внимание печели пари за още костюми.
Моят личен избор е да не гледам или поне максимално да избягвам екрана.
Смятам че новините, които спокойно могат да бъдат наречени и "злини", са просто едно средство за налагане на мислене от сорта на „е, ма виждате ли ги и на тях не им е добре, значи няма място за притеснение“. За някой това може и да е утешение, но ако се сравняваме с Африка или страните от Третия свят ние несъмнено ще станем като тях. В самата си основа това мислене е много грешно.
Ако ние не се съвземем и нямаме желание за промяна дори и наш Бат’ Бойко няма да ни оправи. Другият зъб на "медийния тризъбец" са публицистичните предавания. Накратко, скучни са. Може да се намират интересни журналисти като Мартин Карбовски, но един журналист качествена медия не прави. Предъвкват стари и познати теми и говорят за невероятната българска политика, която не струва както и предаванията, но това ще бъде за друг пост.
Последния зъб са невероятните "развлекателни" предавания. Таланта на PR-ите, които ги представят не може да се отрече. Показват всичко бляскаво, измислят натрапчиви лозунги, накратко правят така, че в точно в този момент вие да гледате точно техния канал... Ами ако не искам това? Отговорът е ясен – няма да гледам!
Но покрай всичките тези предавания, "злини" и развлекателни програми ние губим по-малко от същността си, пренасяйки се в друга реалност. Бих искал тук да заимствам един термин от едноименната книга на Сергей Минаев – Media Sapiens. Нашето внимание е пред телевизора, ние мислим за това какво ще гледаме, а не защо, по дяволите, всяко лято става все по-топло.
В горепосочената книга една бивша руска мутра, приличен бизнесмен в сегашно време развива една теория, в която правителството контролиращо медията контролира и нас. Показват репортажи на хора от една област как в друга откриват летища, заводи, строят се пътища, а на хората в другата показват същите неща, ситуирани в първата. Така хората остават с една надежда, че всичко ще се оправи, ще дойдат по-добри дни, но, уви! Няма да дойдат, ако само ги чакаме.
Така телевизията за мен е чисто и просто едно устройство налагащо мнение и модел на поведение, мой враг. А какво е тя за вас?