Имаше времена, когато обмислях варианта да си изпращам сама цветя за св. Валентин и 8 март. Днес тези мисли са много далеч от главата ми, но не защото има кой да го прави вместо мен, а защото не вярвам, че един букет може да ме направи по-щастлива. И защото познавам мъже, които днес ще купят и изпратят цветя на най-малко три различни жени. И нито една от тях няма да бъде майка им.

Наближава 4 часа, а единственото цвете около мен е полуумрелият ми кактус. И нямам никакви надежди, че ситуацията ще се промени. Означава ли това, че мъжът до мен не ме обича?

Фактът, че тази сутрин не е станал преди мен, не е излязъл навън в студа и снега, за да намери съвършените цветя и да ми ги подари в леглото, прави ли го безчувствено прасе, което не държи на мен? Показателен ли и един ден за дългогодишната ни връзка?

Повечето жени, които познавам винаги смятат, че половинките им не ги обичат достатъчно. И се вглеждат в разни позьорски жестове, които приемат за безспорно доказателство на любовта. Но какво е едно цвете срещу това, да имаш някой, на който знаеш, че можеш да разчиташ във всеки един момент, а не само на някоя специална дата от годината?

А и в крайна сметка 8 март е денят на майката! За мен! И всичко, което искам е един ден трите ми деца да ми подарят цветя точно днес!